Административните наказания са важен способ за осигуряване на спазването на нормативните актове и могат да се прилагат в различни области на държавното управление, включително в областта на обществените поръчки, опазването на околната среда, движението по пътищата, защита на конкуренцията и регулирането на пазарите (напр. енергетика, финансови услуги, транспорт), защитата на потребителите и т.н. Същевременно, целият процес по осигуряване на прилагането на законите и подзаконовите нормативни актове чрез налагане на административни наказания е изложен на различни рискове, свързани с почтеността на служителите в администрацията – от момента на установяване на нарушението до налагането на наказание или вземането на решение за обжалване на наказанието.
Недобросъвестното поведение на лицата, участващи в процеса на прилагане на нормативните актове, може да бъде насърчавано или възпрепятствано от различни фактори, включително от степента, в която правната рамка е ясна, хомогенна, всеобхватна, съгласувана и обективна. Например, ако нормативните актове имат твърде тесен или твърде широк обхват на възможните санкции и ако липсват критерии за тяхното налагане, съществува по-голяма вероятност длъжностните лица да използват несъвършенствата в системата за лично облагодетелстване. На свой ред подобно поведение едновременно подкопава както целите, преследвани с приемането на нормативните актове, но така и по-широкото спазване на правилата, доверието на гражданите в публичните институции, върховенството на закона и инвестиционния климат.
България е определила превенцията и санкционирането на корупцията сред органите, отговорни за прилагането на административноправната рамка, като един от своите антикорупционни приоритети. За да се справи с него, българското правителство реши да предприеме задълбочен анализ на законодателството в областта на административните нарушения и наказания с оглед на неговото реформиране. Настоящият доклад - част от проект, финансиран от ЕС в рамките на Програмата за подкрепа на структурните реформи, има за цел да подпомогне тези усилия.
Този доклад е част от работата на ОИСР в областта на почтеността в публичния сектор, която представлява последователно съгласуване и придържане към общи етични ценности, принципи и норми за отстояване и приоритизиране на обществения интерес пред частните интереси. Препоръката на ОИСР относно почтеността в публичния сектор призовава държавите да се придържат към принципите „справедливост, обективност и навременност при прилагането на мерките" чрез институтите на дисциплинарната, административно-наказателната, гражданската и/или наказателната отговорност.
Настоящият доклад е одобрен от Работната група на ОИСР на висшите служители по въпросите на почтеността в публичния сектор (SPIO) на 22 март 2022 г., разсекретен е от Комитета по публично управление на 28 април 2022 г. и е подготвен за публикуване от Секретариата на ОИСР.