Насърчаване на почтеността чрез реформа на административнонаказателната система в България

4. Административнонаказателно производство в България

Abstract

В този раздел се анализират процесуалните въпроси, свързани с административнонаказателното производство. В него се разглеждат принципите, правата и стандартите, приложими към и по време на производствата, правилата за връчване на призовки и съобщения, както и възможната процесуална динамика, като например спиране и обединяване на производствата, и задочното производство. Препоръките и предложенията се основават на проекта на Кодекс за административните нарушения и наказания от 2015 г., чиито предложения представляват ценна основа за допълване на правната рамка и за преодоляване на пропуските и неяснотите, които се проявяват в практиката.

4.1. В ЗАНН може да се предвидят по-подробни по-обширни правила за доказване на административните нарушения и самоличността на нарушителя

ЗАНН не съдържа правила за доказване на административното нарушение и самоличността на нарушителя. Единствените правила за доказване на административните нарушения са правилата за изземване на веществени доказателства с акта за установяване на административно нарушение. Правилата на Наказателно-процесуалния кодекс се прилагат по силата на ограничително препращане на основание чл. 84 от ЗАНН. Тези правила обаче не се прилагат в извънсъдебната фаза на производството, а и уреждат доказването на престъплението, поради което предполагат значителен формализъм. Необходимостта да се гарантира наличието на пълния набор от инструменти за разследване по Наказателно-процесуалния кодекс, включително специални разузнавателни средства, в производства срещу юридически лица също беше подчертана от работната група на ОИСР по въпросите на подкупа във връзка с разследванията за подкуп на чуждестранни длъжностни лица (ОИСР, 2021[1]).

В ЗАНН може изрично да се предвиди, че правилата на Наказателно-процесуалния кодекс се прилагат съответно и по отношение на доказването на нарушенията, като се предвиждат изключения от тези правила. Такива изключения са например участието на поемни лица при извършването на процесуални действия, съдебен контрол на действията по събиране на доказателства и т.н. Въпреки това, бъдещото кодифициране би могло да предостави подробни правила относно доказването в административнонаказателно производство.

Добра основа за конкретни законодателни предложения може да бъде намерена в проекта на Кодекс за административните нарушения и наказания от 2015 г. Като се вземе този текст за основа, конкретната формулировка на разпоредбите в кодифицирания акт би могла да бъде предложената в Каре 4.1.

Каре 4.1. Предложени процесуални правила за административнонаказателно производство

ГЛАВА …

ДОКАЗВАНЕ

Раздел І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет на доказване

Чл. 1.

(1) В административнонаказателното производство подлежат на доказване:

1. извършеното нарушение;

2. участието на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение в него;

3. обстоятелствата, които имат значение за отговорността на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение.

(2) Разпоредбите на настоящата глава се прилагат и за обстоятелствата, които имат значение за отговорността на едноличния търговец или юридическото лице за допуснато неизпълнение на задължение към държавата или община при осъществяване на тяхната дейност.

Тежест на доказване

Чл. 2.

(1) Тежестта да се докаже нарушението лежи върху наказващия орган.

(2) Лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение не е длъжно да доказва, че не е извършило нарушението.

(3) Не може да се правят изводи във вреда на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение поради това, че не е дало или отказва да даде обяснения или не е доказало възраженията си.

(4) Алинеи 2 и 3 се прилагат съответно и за едноличният търговец и за представляващия юридическото лице, срещу които е съставен актът за установяване на административно нарушение.

Доказателства и доказателствени средства

Чл. 3.

(1) Доказателства могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по административнонаказателното производство, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс.

(2) Доказателствените средства служат за възпроизвеждане на доказателства или на други доказателствени средства.

(3) Не се допускат доказателства и доказателствени средства, които не са събрани или приобщени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

Способи на доказване

Чл. 4. Доказването в административнонаказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в този кодекс.

Събиране на доказателства

Чл. 5.

(1) Актосъставителят, наказващият орган и съдът събират доказателства служебно или по искане на заинтересованите лица.

(2) Актосъставителят, наказващият орган и съдът събират и проверяват както доказателства, които са в подкрепа на констатациите относно нарушението и отегчават отговорността на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, така и доказателства, които го оневиняват или смекчават отговорността му.

(3) Алинея 2 се прилага съответно и при събиране на доказателства за отговорността на едноличният търговец или юридическото лице, срещу които е съставен актът за установяване на административно нарушение.

(4) Не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок.

Действия по делегация

Чл. 6.

(1) Действия по събиране на доказателства по делегация се допускат, когато трябва да бъдат извършени вън от района на органа, който разглежда делото или преписката, и извършването им от този орган е свързано с особени затруднения.

(2) Когато е постановена от съд, делегацията се изпълнява от съдия от съответния районен съд, а когато е постановена от актосъставител или наказващ орган - от съответния орган.

(3) Когато намери за необходимо, органът, който разглежда делото или преписката, може да извърши отделни действия по ал. 1 и в района на друг орган.

Раздел ІІ. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

Видове доказателства

Чл. 7. Доказателствата са веществени и писмени.

Веществени доказателства

Чл. 8.

(1) Като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на нарушението, върху които има следи от нарушението или са били предмет на нарушението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по производството.

(2) Веществените доказателства се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят, а ако това не е възможно – се описват в съответен протокол и по възможност се фотографират.

(3) Когато делото се предава от един орган на друг, веществените доказателства се предават заедно с него.

(4) Веществени доказателства, които поради размерите си или по други причини не могат да бъдат приложени към делото, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган.

(5) Парите и другите ценности се предават за пазене в търговска банка, обслужваща държавния бюджет, или в Българската народна банка.

Пазене на веществени доказателства

Чл. 9.

(1) Веществените доказателства се пазят, докато завърши административнонаказателното производство. Иззетите вещи се предават за пазене съгласно установените правила. При липса на такива правила вещите се предават за пазене в службата на актосъставителя. Когато е целесъобразно, те могат да бъдат предадени за пазене на нарушителя или на други лица.

(2) Предметите, иззети като веществени доказателства, притежаването на които е забранено, се предават на съответните учреждения или се унищожават.

Писмени доказателства

Чл. 10.

(1) Като писмени доказателства се събират и проверяват документи, които допринасят за изясняване на обстоятелствата по чл. 1.

(2) Завереният препис или извлечението от документ има същата доказателствена сила, както и оригинала. При поискване всяко лице е длъжно да представи документа в оригинал.

(3) Електронният документ може да се представи възпроизведен на хартиен носител под формата на заверен препис. При поискване всяко лице е длъжно да представи документа на електронен носител.

(4) Документи, представени на чужд език, се придружават с точен превод на български език.

Разпореждане с веществени и писмени доказателства

Чл. 11.

(1) Освен в случаите, предвидени чл. (20 – 21 от ЗАНН), предметите, иззети като веществени доказателства, се отнемат в полза на държавата, когато:

1. не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от приключването на административнонаказателното производство не са били потърсени;

2. установено е на кого принадлежат, правоимащият е бил надлежно уведомен да се яви, за да му бъдат върнати и в шестмесечен срок от уведомлението не са били потърсени.

(2) Предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на наказващия орган могат да бъдат върнати на правоимащите, преди да завърши административнонаказателното производство, когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не подлежат на отнемане в полза на държавата.

(3) Отказът на наказващия орган по ал. 2 не подлежи на оспорване.

(4) Подлежащите на бързо разваляне вещи се продават с разрешение на наказващия орган чрез държавните и общинските фирми, като получената сума, след приспадане на извършените разходи, се депозира в търговска банка, обслужваща държавния бюджет, или в Българската народна банка.

(5) След приключване на административнонаказателното производство книжата или други писмени актове, събрани като веществени или писмени доказателства, се оставят към делото или се предават на заинтересованите учреждения, юридически и физически лица. Предметите, иззети като веществени доказателства, притежаването на които е забранено, се предават на съответните учреждения или се унищожават.

(6) Когато възникне спор за право върху предмети, събрани като веществени доказателства, който подлежи на решаване от съд, те се пазят, докато актът на съда влезе в сила. Влезлият в сила акт на съда е задължителен за наказващия орган по въпросите за гражданското състояние и за правото на собственост.

Видове доказателствени средства

Чл. 12. Доказателствата се установяват чрез гласни, веществени и писмени доказателствени средства.

Гласни доказателствени средства

Чл. 13. Гласни доказателствени средства са:

1. обясненията на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение;

2. показанията на свидетелите.

Обяснения

Чл. 14.

(1) Лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение има право да даде или да откаже да даде обяснения пред контролния орган, актосъставителя, наказващия орган или пред съда.

(2) Наказателното постановление не може да се основава само на самопризнанието на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение;

(3) Самопризнанието на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства.

Лица, които не могат да бъдат свидетели

Чл. 15.

(1) Не може да бъде свидетел лице, което е участвало в същото производство в друго процесуално качество, освен:

1. лицето, срещу което образуваното административнонаказателно производство е било прекратено;

2. контролният орган;

3. актосъставителят.

(2) Не може да бъде свидетел и лице, което поради физически или психически недостатъци не е способно да възприема правилно фактите, имащи значение за производството, или да дава достоверни показания за тях.

Лица, които могат да откажат да свидетелстват

Чл. 16. Могат да откажат да свидетелстват:

1. съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство;

2. едноличният търговец, срещу който е съставен актът за установяване на административно нарушение;

3. представляващите и управляващи едноличния търговец юридическото лице, срещу които е съставен актът за установяване на административно нарушение.

Показания на свидетеля

Чл. 17. Със свидетелски показания могат да се установят всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина.

Права и задължения на свидетеля

Чл. 18.

(1) Свидетелят има право да:

1. си служи с бележки за цифри, дати и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания;

2. получи разноските, които е направил;

3. иска отмяна на актовете, които накърняват правата и законните му интереси.

(2) Свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 14, ал. 1. При направено искане актосъставителят, наказващият орган или съдът осигуряват тази възможност.

(3) Свидетелят е длъжен да:

1. се яви пред съответния орган, когато бъде призован;

2. изложи всичко, което знае по обстоятелствата, свързани с производството;

3. отговаря на поставените му въпроси.

(4) Свидетел, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там, където се намира.

Обстоятелства, по които свидетелят не е длъжен да дава показания

Чл. 19.

(1) Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление или нарушение него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство.

(2) Свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като процесуален представител.

Писмени доказателствени средства

Чл. 20.

(1) Писмени доказателствени средства са:

1. констативните протоколи;

2. протоколите за действията по събирането на доказателства;

3. протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства;

4. други документи.

(2) Протоколът съдържа:

1. датата и мястото на извършване на съответното действие;

2. времето, когато е започнало и завършило действието;

3. данни за лицата, които са участвали в извършеното действие;

4. извършените действия и тяхната последователност;

5. събраните доказателства;

6. направените искания, бележки и възражения.

(3) Протоколът се подписва от органа, извършил съответното действие, както и от други участници в административнонаказателното производство в случаите, предвидени в този кодекс.

(4) Всички поправки, изменения и допълнения в протокола се удостоверяват с подписа на лицата по ал. 3.

(5) Протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.

Веществени доказателствени средства

Чл. 21.

(1) Когато веществените доказателства не могат да се отделят от мястото, където са намерени, както и в други предвидени в този кодекс случаи, контролният орган, актосъставителят, наказващият орган или съда изготвя фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, записи върху носител на компютърни информационни данни, планове, схеми, отливки или отпечатъци.

(2) Компютърни информационни данни се записват при необходимост и върху хартиен носител.

(3) Когато за това са необходими специални знания и подготовка, се назначава специалист - технически помощник.

(4) Не могат да бъдат специалисти - технически помощници, лицата, посочени в чл. 15, ал. 2.

(5) Специалистът - технически помощник, изпълнява възложената му задача под непосредствен надзор и ръководство на органа, който го е назначил.

(6) Материалите по ал. 1 се прилагат към делото.

Задължение за запазване и предаване на доказателства

Чл. 22.

(1) По искане на контролния орган, на актосъставителя, на наказващия орган или на съда всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа и компютърни информационни данни, които могат да имат значение за административнонаказателното производство, освен ако за събирането им е предвиден специален ред.

(2) В случай, че за събиране на доказателствата в закон е предвидено произнасяне от съд, компетентен е съдът, който по правилата на този кодекс се произнася по жалба или протест срещу наказателното постановление.

Раздел ІІІ. СПОСОБИ НА ДОКАЗВАНЕ

Видове способи на доказване

Чл. 23.

(1) Способите на доказване са разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица или предмети.

(2) Когато е необходимо огледът, претърсването, изземването и следственият експеримент се извършват в присъствието на вещо лице или на специалист - технически помощник. Не могат да бъдат специалисти - технически помощници лицата, посочени в чл. 15, ал. 2. Специалистът - технически помощник изпълнява възложената му задача под непосредствен надзор и ръководство на органа, който го е назначил.

(3) При прилагане на способите по ал. 1 по отношение на адвокати, нотариуси или частни съдебни изпълнители се прилагат разпоредбите на съответните специални закони.

Разпит на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение

Чл. 24.

(1) Разпитът на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, се извършва през деня, освен когато не търпи отлагане.

(2) Преди разпита органът, който го извършва, установява самоличността на лицето.

(3) Разпитът на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение започва със запитване разбира ли в какво нарушение се обвинява, след което се поканва да изложи, ако желае, във форма на свободен разказ всичко, което знае по обстоятелствата, предмет на доказване.

(4) На лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение могат да се поставят въпроси за допълване на неговите обяснения или за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречия.

(5) Въпросите трябва да бъдат ясни, конкретни и свързани с обстоятелствата по производството. Те не трябва да подсказват отговори или да подвеждат към определен отговор.

(6) Когато актът за установяване на административното нарушение е съставен срещу две или повече лица те се разпитват поотделно.

(7) Когато лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение желае и това няма да доведе до отлагане на действието по събиране на доказателства, разпитът му се извършва в присъствието на неговия процесуален представител.

(8) Разпитът на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административното нарушение може да се извърши и чрез видеоконференция или телеконференция, за което се изготвят записи на електронен и хартиен носител, които се прилагат към делото.

(9) В случаите по ал. 8 установяването на самоличността на свидетеля се извършва от орган по чл. 87, ал. 2 или от полицейски орган.

Разпит на свидетел

Чл. 25.

(1) Разпитът на свидетел се извършва през деня, освен когато не търпи отлагане.

(2) Преди разпита се установява самоличността на свидетеля и в какви отношения се намира с другите участници в производството.

(3) Органът, който извършва разпита, поканва свидетеля да даде добросъвестно показания и го предупреждава за отговорността, която носи пред закона, ако откаже да направи това, даде неистински показания или премълчи някои обстоятелства.

(4) Свидетелят дава обещание, че добросъвестно и точно ще изложи всичко, което знае по делото.

(5) На лицата по чл. 97 и чл. 100 се разяснява правото им да се откажат да свидетелстват.

(6) Свидетелят излага във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото.

(7) Малолетният свидетел се разпитва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо - и в присъствието на негов родител или настойник. Органът, който извършва разпита, разяснява на малолетния свидетел необходимостта да даде правдиви показания, без да му отправя предупреждения за отговорност.

(8) Непълнолетният свидетел се разпитва в присъствието на лицата по ал. 7, ако съответният орган намери това за необходимо.

(9) Разпитът на свидетеля може да се извърши и чрез видеоконференция или телеконференция, за което се изготвя запис на електронен и хартиен носител, които се прилагат към делото.

(10) В случаите по ал. 9 установяването на самоличността на свидетеля се извършва от орган по чл. 87, ал. 2 или от полицейски орган.

Разпит по делегация

Чл. 26.

(1) Разпит по делегация на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение или на свидетел се допуска, когато трябва да бъде извършен вън от района на актосъставителя, наказващия орган или съдът и извършването им от този орган е свързано с особени затруднения.

(2) Когато е постановена от съд, делегацията се изпълнява от съдия от съответния районен съд, а когато е постановена от актосъставител или наказващ орган - от съответен актосъставител или наказващ орган.

Разпит с преводач или тълковник

Чл. 27.

(1) Разпит с участието на преводач или тълковник се провежда в случаите по чл. … .

(2) Не може да бъде преводач или тълковник лице, посочено в чл. 15, ал. 2.

Очна ставка

Чл. 28.

(1) Очна ставка може да се направи при съществено противоречие между:

1. обясненията на лицата, срещу които е съставен актът за установяване на административно нарушение;

2. обясненията на лицата по т. 1 и свидетелските показания;

3. свидетелските показания.

(2) Лицата, между които се прави очна ставка, преди разпита се запитват познават ли се и в какви отношения се намират помежду си.

(3) С разрешение на съответния орган лицата, между които се прави очна ставка, могат да си задават въпроси.

Експертиза

Чл. 29.

(1) Когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, актосъставителят, наказващият орган или съдът назначава експертиза.

(2) Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно:

1. вменяемостта на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение;

2. способността на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за предмета на доказване, и да дава достоверни обяснения за тях;

3. способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за предмета на доказване, и да дава достоверни показания за тях.

(3) В акта, с който се назначава експертиза, се посочват: основанията, поради които се налага да се извърши експертизата; обектът и задачата на експертизата; материалите, представени на вещото лице; трите имена, образованието, специалността, научната степен, научното звание и длъжността на вещото лице или наименование на учреждението, в което работи, наименованието на медицинското заведение, в което ще се извършва стационарното наблюдение и срокът за представяне на заключението.

(4) Органът, който назначава експертизата, може да изисква лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, от едноличния търговец или от представляващия организацията на граждани, срещу които е съставен актът за установяване на административно нарушение и от свидетеля образци за сравнително изследване, когато не е възможно да се набавят по друг начин.

(5) Лицата по ал. 4 са длъжни да предоставят изискваните образци за сравнително изследване, а при отказ те се изземват принудително с разрешение на съдия от районния съд, който е компетентен да се произнесе по жалба или протест срещу наказателното постановление.

Лица, на които се възлага експертизата

Чл. 30.

(1) Експертизата се възлага на специалисти от съответната област на науката, изкуството или техниката.

(2) Не могат да бъдат вещи лица:

1. лицата, спрямо които са налице основанията по чл. … ;

2. свидетелите по делото;

3. лицата, които се намират в служебна или друга зависимост от лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение или от неговия процесуален представител;

4. лицата, които са служители или са свързани с едноличния търговец или с юридическото лице, срещу които е съставен актът за установяване на административно нарушение или от неговия законен или процесуален представител;

5. лицата, извършили ревизията, материалите от която са послужили като основание за започване на производството;

6. лицата, които не притежават необходимата професионална правоспособност.

(3) В случаите по ал. 2 вещото лице е длъжно да си направи отвод.

(4) Когато вещото лице не изпълни задължението си по ал. 3, то се отвежда от актосъставителя, от наказващия орган или от съда служебно или по искане на заинтересованото лице. Заинтересованото лице предявява отвода пред органа, който е назначил експертизата.

Връчване на акта за назначаване на експертиза

Чл. 31.

(1) Органът, който е назначил експертизата, призовава вещото лице, проверява неговата самоличност, образование и квалификация, както и има ли на основание за отвод.

(2) Актът за назначаване на експертизата се връчва на вещото лице, след което му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако даде невярно заключение.

Права и задължения на вещото лице

Чл. 32.

(1) Вещото лице има право да:

1. се запознае с материалите по производството, които се отнасят до въпросите на експертизата;

2. изисква допълнителни материали и да взема участие при извършването на отделни действия по събиране на доказателства, когато това е необходимо, за да изпълни възложената му задача;

3. получи възнаграждение за положения труд;

4. му се заплатят разходите, които е направил;

5. иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.

(2) Когато вещите лица са две или повече, те имат право да се съвещават, преди да дадат заключението. При единодушие вещите лица могат да възложат на едно от тях да изложи пред съответния орган общото заключение, а когато са на различно мнение - всяко от тях дава отделно заключение.

(3) Вещото лице е длъжно да се яви пред съответния орган, когато бъде призовано, и да даде заключение по въпросите на експертизата.

(4) Разпит пред съда на вещо лице, което се намира извън страната, може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато това се налага от обстоятелствата по делото.

Заключение на вещото лице

Чл. 33.

(1) След като извърши необходимите изследвания, вещото лице съставя писмено заключение, в което посочва:

1. трите си имена и на какво основание е извършена експертизата;

2. къде е извършена експертизата;

3. задачата, която е била поставена;

4. материалите, които са били използвани;

5. изследванията, които са извършени и с какви научни и технически средства;

6. резултатите, които са получени;

7. изводите от експертизата.

(2) Заключението се подписва от вещото лице, а когато са назначени повече от едно вещи лица – от всяко едно от тях.

(3) Когато при извършването на експертизата се открият нови материали, които имат значение по производството, но по които не му е била поставена задача, вещото лице е длъжно да ги посочи в заключението си.

(4) Експертното заключение не е задължително за актосъставителя, за наказващия орган и за съда.

(5) Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, съответният орган е длъжен да се мотивира.

Допълнителна и повторна експертиза

Чл. 34.

(1) Допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключението не е достатъчно пълно и ясно.

(2) Повторна експертиза се назначава, когато експертното заключение не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.

Оглед

Чл. 35.

(1) Контролният орган, актосъставителят, наказващият орган или съда може да извърши оглед на местности, помещения или предмети с цел да разкрие, непосредствено да изследва и да запази следи от нарушението или други доказателства, необходими за изясняване на обстоятелствата по административнонаказателното производство.

(2) Огледът се извършва през деня, освен когато не търпи отлагане.

(3) При извършване на огледа всичко се изследва, както е заварено, а след това се правят и необходимите размествания.

Претърсване и изземване

Чл. 36.

(1) Когато има достатъчно основание да се предполага, че в някое помещение или лице се намират предмети, книжа или компютърни информационни системи, съдържащи информационни данни, които могат да имат значение за производството, се извършва претърсване за откриването и изземването им.

(2) Претърсването и изземването се извършват в присъствието на лицето, което използва помещението, или на пълнолетен член на семейството му. Когато лицето, което използва помещението, или член на семейството му не може да присъства, претърсването и изземването се извършват в присъствието на домоуправителя или на представител на общината или кметството.

(3) Претърсването и изземването в помещение, което се ползва от държавни или общински служби, се извършват в присъствието на представител на службата.

(4) Претърсването и изземването в помещение, което се ползва от едноличен търговец или юридическо лице, се извършват в присъствието на негов представител. Когато не може да присъства представител на едноличния търговец или организацията на граждани, претърсването и изземването се извършват в присъствието на представител на общината или кметството.

(5) Претърсване и изземване в помещения на чуждестранни представителства на международни организации и в жилища на техни служители, които се ползват с имунитет по отношение на административнонаказателната юрисдикция на Република България, се извършва със съгласието на ръководителя на представителството и в присъствието на представител на Министерството на външните работи.

(6) Когато претърсването и изземването са свързани с компютърни информационни системи и програмни продукти, действията се извършват в присъствието на специалист - технически помощник.

(7) Претърсването и изземването се извършват през деня, освен ако не търпят отлагане. Преди да пристъпи към претърсване и изземване, съответният орган предлага да му се посочат търсените предмети, книжа или компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни.

(8) При претърсването и изземването не могат да се извършват действия, които не се налагат от тяхната цел. Помещения и хранилища се отварят принудително само при отказ да бъдат отворени, като се избягват ненужни повреди.

(9) Когато при претърсването и изземването се разкрият обстоятелства от личния живот на гражданите, вземат се необходимите мерки те да не се разгласяват.

(10) Иззетите предмети, книжа и компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни, се предявяват на присъстващите. Когато е необходимо, те се опаковат и запечатват на мястото на изземването им.

(11) Когато се извършват от актосъставител или наказващ орган, претърсване и изземване се извършват с разрешение на съдия от районния съд, който е компетентен да се произнесе по жалба или протест срещу наказателното постановление.

(12) В неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, актосъставителят и наказващият орган могат да извършат претърсване и изземване и без разрешение по ал. 12, като протоколът за извършеното действие по събиране на доказателства се представя за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.

(13) В съдебното производство претърсване и изземване се извършват по решение на съда, който разглежда делото.

Обиск

Чл. 37.

(1) Претърсване на лице се допуска, когато има достатъчно основание да се смята, че лицето е укрило предмети или книжа от значение за административнонаказателното производство.

(2) Обискът се извършва от лице от същия пол.

(3) При обиска се прилага съответно чл. 36, ал. 6 – 14.

Следствен експеримент

Чл. 38.

(1) Актосъставителят, наказващият орган или съдът може да направи следствен експеримент, за да провери и уточни данни, получени от разпита на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение или свидетел, или от друго действие по събиране на доказателства.

(2) Следственият експеримент се допуска, при условие че не се унижава достойнството на лицата, които участват в него, и не се създава опасност за здравето им.

Разпознаване

Чл. 39.

(1) Разпознаване на лица или предмети се извършва, когато за изясняване на обстоятелствата по производството е необходимо да се потвърди идентичността на лица и предмети.

(2) Актосъставителят, наказващият орган или съдът, предлага на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение или на свидетеля да разпознае лице или предмет.

(3) Непосредствено преди да се извърши разпознаването, лицето ал. 2 се разпитва дали познава лицето или предмета, които предстои да разпознае; за особеностите, по които може да ги разпознае; за обстоятелствата, при които е наблюдавал лицето или предмета; както и за състоянието, в което се е намирал при възприемането на лицето или предмета, подлежащи на разпознаване.

(4) Лицето се представя за разпознаване заедно с три или повече лица, сходни с него по външност, като се вземат мерки то да не осъществи предварително пряк контакт с разпознаващия.

(5) По преценка на органа, който извършва разпознаването, то може да се проведе така, че разпознаващото лице да не се срещне непосредствено с разпознаваното лице.

(6) Предмет се представя за разпознаване заедно с три или повече еднородни предмети.

(7) Когато не е възможно да се покаже самото лице или предмета, показва се негова снимка заедно със снимките на три или повече лица, сходни с него по външност или снимките на три или повече еднородни предмети.

(8) Когато няколко лица по ал. 2 трябва да извършат разпознаване на лица или предмети, те се показват поотделно на всяко от разпознаващите лица, като се вземат мерки разпознаващите лица да не осъществят пряк контакт помежду си. Едновременно разпознаване от няколко лица е недопустимо.

(9) На лицето по ал. 2 се предлага като посочи лицето или предмета, до който се отнасят дадените от него обяснения или показания, да обясни по какво ги е разпознал.

(10) За извършеното разпознаване може да се изготви фотоалбум.

Забележка: Текстовете по същество възпроизвеждат разпоредбите на проекта за Кодекс за административни нарушения и наказания от 2015 г. (чл. 82 – чл. 121). Предложените разпоредби е в съответствие с понятията на действащия Закон за административните нарушения и наказания по отношение на едноличните търговци и юридическите лица. Номерирането започва от едно и е само с индикативна цел.

Що се отнася до свързания с това въпрос за установяване на самоличността на нарушителя, в чл. 43 от ЗАНН се предвижда, че „Когато не може да се установи самоличността на нарушителя от актосъставителя, тя се установява от най-близката общинска администрация или поделение на Министерството на вътрешните работи.“ От дискусията, проведена по време на срещата за установяване на фактите с ключови министерства и ведомства, които прилагат административнонаказателното законодателство, се установи, че този текст създава практически трудности, тъй като изисква намесата на служителите на Министерството на вътрешните работи всеки път, когато има проблеми при установяването на самоличността на извършителя. За да се преодолее това предизвикателство и да се ускори процесът на установяване на самоличността на извършителя, България би могла да измени съответния текст, като даде право на актосъставителя да изисква документ за самоличност на нарушителя, в съответствие с предложението, илюстрирано в Каре 4.2.

Каре 4.2. Предложение за член 43 (3) от ЗАНН

„Член 43. (3) За установяване самоличността на нарушителя актосъставителят има право да изисква личен документ или друг заместващ го документ за самоличност. Когато нарушителят не представи документ за самоличност или не е възможно самоличността му да бъде установена от представения документ, тя се установява от най-близката общинска администрация или поделение на Министерството на вътрешните работи.“

Източник: ОИСР въз основа на предложение, представено по време на интервюта за установяване на фактите.

4.1.1. Преразглеждане на регламента относно изземването на веществени доказателства

За целите на административнонаказателното производство при установяване на административни нарушения, актосъставителят може да изземе и да съхранява вещните доказателства, свързани с установяването на нарушението, както и вещите, подлежащи на изземване в полза на държавата (член 41 от ЗАНН). Това изисква тези да бъдат описани в акта, с който се установява административното нарушение.

В това производство, за разлика от наказателното производство, не е необходимо съдебно одобрение на действията на органа, изземващ вещите, въпреки че претърсванията и свързаните с тях изземвания значително ограничават правната сфера на лицето, срещу което е извършено това действие. Освен това законът не урежда изрично възможността за изземване и приобщаване на веществени доказателства след съставянето на акта и по време на производството.

Друг въпрос засяга съхранението и унищожаването на съдържащите се по делото веществени доказателства до окончателното решаване на случая. Процесуалните разпоредби на ЗАНН са изключително лаконични по този въпрос. Например няма правила относно това дали иззетите веществени доказателства следва да се съхраняват до края на административното наказателно производство, нито правила относно допустимостта на разпореждането с тези доказателства извън хипотезата по чл. 46, ал. 4 от ЗАНН. Законът също не предвижда препращане към разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс по тези въпроси.

В същото време иззетите вещи могат да включват такива, които са важни за нарушителя, или вещи със стойност, значително надвишаваща дори максималния размер на санкцията, предвидена за извършеното нарушение. Възможно е също така тези вещи да не са от значение за предмета на доказване, но въпреки това административният орган неправилно да отказва да ги върне на лицето, срещу което е съставен актът.

При липсата на изрична уредба, възможният извод е, че въпросът е оставен на преценката на административнонаказващия орган. Това обстоятелство крие сериозен риск от неоснователно връщане на вещите, приложени като веществени доказателства или доказателствени средства, на право-имащо или неправомерно лице. Съществува и риск от необосновано задържане на вещи, които не са от значение за производството (не са източник на релевантни факти). Освен това, този законодателен пропуск може да доведе до корупционни административни практики.

Тази празнота на закона може да бъде преодоляна чрез създаване на по-солидна рамка за регулиране на правомощията на наказващите органи за разпореждането с вещите, иззети в производството, преди приключването му и да се предотврати възможността за отказ на наказващия орган да върне вещи, които не са релевантни към предмета на доказване.

Предложения за правна регламентация на въпросите, свързани с пазенето и разпореждането с веществени и писмени доказателства, в бъдещ кодификационен акт вече бяха посочени в Клетка4..1. В рамките на сега действащия ЗАНН разпоредбите биха могли да имат следната редакция, предложена в.

Предложения за правна регламентация на въпросите, свързани с пазенето и разпореждането с веществени и писмени доказателства, в бъдещ кодификационен акт вече бяха посочени в Каре 4.1. В рамките на сега действащия ЗАНН разпоредбите биха могли да имат следната редакция, предложена в Каре 4.3.

Каре 4.3. Предложени членове 41, 46 и 21а

Чл. 41: „При констатиране на административни нарушения, актосъставителят може да изземва веществени доказателства, свързани с установяване на нарушението, както и вещите, които подлежат на отнемане в полза на държавата по чл. 20 и 21. По отношение на реда за изземване на веществените доказателства се прилагат правилата на Наказателно-процесуалния кодекс“.

Чл. 46.

(1) Иззетите вещи се пазят, докато завърши административнонаказателното производство. Иззетите вещи се предават за пазене съгласно установените правила. При липса на такива правила вещите се предават за пазене в службата на актосъставителя. Когато е целесъобразно, те могат да бъдат предадени за пазене на нарушителя или на други лица.

(2) Предметите, иззети като веществени доказателства, притежаването на които е забранено, се предават на съответните учреждения или се унищожават.

Разпореждане с веществени и писмени доказателства

(3) Предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на наказващия орган могат да бъдат върнати на правоимащите, преди да завърши административнонаказателното производство, когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не подлежат на отнемане в полза на държавата.

(4) Отказът на наказващия орган по ал. 3 не подлежи на оспорване.

(5) Подлежащите на бързо разваляне вещи се продават с разрешение на наказващия орган чрез държавните и общинските фирми, като получената сума, след приспадане на извършените разходи, се депозира в търговска банка, обслужваща държавния бюджет, или в Българската народна банка.

(6) След приключване на административнонаказателното производство книжата или други писмени актове, събрани като веществени или писмени доказателства, се оставят към делото или се предават на заинтересованите учреждения, юридически и физически лица. Предметите, иззети като веществени доказателства, притежаването на които е забранено, се предават на съответните учреждения или се унищожават.

(7) Когато възникне спор за право върху предмети, събрани като веществени доказателства, който подлежи на решаване от съд, те се пазят, докато актът на съда влезе в сила. Влезлият в сила акт на съда е задължителен за наказващия орган по въпросите за гражданското състояние и за правото на собственост.

„Чл. 21а. Освен в случаите, предвидени чл. 20 и 21, предметите, иззети като веществени доказателства, се отнемат в полза на държавата, когато:

1. не е установено на кого принадлежат и в едногодишен срок от приключването на административнонаказателното производство не са били потърсени;

2. установено е на кого принадлежат, правоимащият е бил надлежно уведомен да се яви, за да му бъдат върнати и в шестмесечен срок от уведомлението не са били потърсени.“

Забележка: Настоящото предложение се основава на проекта на Кодекс за административните нарушения и наказания от 2015 г. с някои редакции и допълнения.

4.2. В ЗАНН би могло да се въведат разпоредби относно разделянето и обединяването на производствата

Процедурните правила в ЗАНН уреждат само хипотезите, когато актът за установяване на административното нарушение е съставен само за едно нарушение и това нарушение е предмет на издаденото от административнонаказващия орган наказателното постановление. Има обаче случаи, в които от гледна точка на процесуалната икономия е възможно или дори подходящо актът да бъде съставен за две или повече нарушения. В тези случаи не винаги е възможно едновременно да се реализира производството и за двете нарушения. Например, ако нарушенията попадат в сферата на компетентност на различни изпълнителни органи, може да се стигне до хипотеза, при която за едното от нарушенията да трябва да бъдат събрани доказателства, или да са налице основания за спиране на производството и т.н., а за второто нарушение това да не е необходимо. Следователно, би било удачно законът да установи изрични правила за отделяне на производствата. Това би могло да се случи и по време на съдебната фаза на производството, но в такъв случай ще се прилагат правилата на Наказателно-процесуалния кодекс.

Възможно е също така да съществува връзка между две или повече административни наказателни преписки. В такъв случай е целесъобразно да се предвиди възможност за обединяване на производства. Разпоредбите относно упражняването на правомощията на административнонаказващия орган в тези случаи биха могли да бъдат формулирани, както е предложено в Каре 4.4.

Каре 4.4. Предложени разпоредби относно разделянето и обединяването на производствата

Разделяне на производства

Чл. Х.

(1) Когато са събрани доказателства за участие на повече лица в извършване на нарушението, наказващият орган може да отдели материалите за някои от тях в отделно производство, когато:

1. разглеждането им в едно производство би затруднило хода на това производство;

2. някои от лицата не са установени;

3. е налице основание за спиране на производството по отношение на едно или няколко от лицата.

(2) Когато са събрани доказателства за няколко нарушения с участието на едно и също лице наказващият орган може да отдели материалите за някои от нарушенията, когато разглеждането им в едно производство би затруднило хода на това производство.

(3) Когато са събрани доказателства за няколко нарушения с участието на едно и също лице и наказващият орган е компетентен да се произнесе само за някои от тях, той отделя материалите за нарушенията, по които не е компетентен, и ги изпраща на компетентния наказващ орган.

Обединяване на производства

Чл. Х Когато се установи, че две или повече производства, образувани за различни нарушения или срещу различни лица, имат връзка помежду си, наказващият орган може да ги обедини, ако това се налага за разкриване на обективната истина и няма да затрудни хода на производството.

Забележка: Настоящото предложение се основава на проекта на Кодекс за административните нарушения и наказания от 2015 г. с някои редакции и допълнения.

Необходимо е, също така, да се предвиди възможност за обединяване на две или повече административнонаказателни дела във фазата по съдебно оспорване на актовете на администрацията, при обективна или субективна връзка помежду им, каквато възможност съществува за наказателните дела. До подобна необходимост би се стигнало, например, когато се оспорват:

• два или повече акта на наказващия орган, издадени срещу две или повече лица за съпричастността им, дори и в различно административнонаказателно релевантно качество, в извършването на едно и също административно нарушение (например като извършител и допустител, като извършител и укривател, при едновременното санкциониране на юридическото лице и представляващия го правен субект и др. под.);

• два или повече акта на наказващия орган, издадени срещу едно и също лице за две или повече нарушения, извършени при една и съща фактическа обстановка (например две или повече нарушения на ЗДвП, извършени при една и съща обстановка на време, място и обстоятелства, извършване на две или повече нарушения на ЗДДС в два последователни данъчни периода и др. под.);

• два или повече акта на наказващия орган срещу едно и също лице, за едно и също нарушение, издадени в противоречие с принципа non bis in idem (за да се обезпечи законосъобразната преценка кое от същите следва да бъде отменено);

• основно и допълнително наказателно постановление.

Също така би било важно да се предвиди и обратната възможност за разделяне на производството, когато:

• производството е образувано по жалба или протест срещу наказателно постановление, с което нарушителят е санкциониран за две или повече нарушения, извършени в различни съдебни райони;

• производството е образувано по жалба или протест срещу наказателно постановление, с което едно или повече лица са санкционирани за нарушения без връзка помежду им;

• са налице предпоставките за спиране на производството срещу един или няколко нарушителя, а по отношение на другите такива предпоставки не са налице.

Каре 4.5 Предлага две разпоредби относно разделянето и обединяването на делата.

Каре 4.5. Предложение за член относно разделянето и обединяването на производствата

Разделяне на производства

Чл. 10. Районният съд може да раздели материалите по делото, когато:

1. производството е образувано по жалба или протест срещу акт по чл. 58д, с който наказващият орган се е произнесъл по две или повече нарушения, извършени в различни съдебни райони;

2. производството е образувано по жалба или протест срещу акт по чл. 58д, с който наказващият орган се е произнесъл по отговорността на две или повече лица, които са действали без връзка помежду им;

3. са налице предпоставките за спиране на производството срещу едно или повече от лицата, срещу които е издаден акт по чл. 58д, а по отношение на другите такива предпоставки не са налице.

Обединяване на производства

Чл. 10.

(1) Районният съд може да обедини две или повече дела, образувани по жалби или протест срещу актове по чл. 58д от ЗАНН , когато:

1. е териториално компетентен да разгледа делата;

2. съдебното следствие по нито едното от тях не е започнало.

(2) Съдът упражнява правомощията си по ал. 1, когато два или повече акта по чл. 58д са издадени срещу:

1. две или повече лица за едно и също нарушение;

2. едно и също лице за едно и също нарушение;

3. едно и също лице за две или повече нарушения, извършени при една и съща фактическа обстановка.

Забележка: Разпоредби, предложени от ОИСР.

Отделен, но свързан с това въпрос, посочен в доклада от фаза 4 на работната група на ОИСР по въпросите на подкупа, се отнася до факта, че когато санкциите срещу юридически лица се налагат в хода на наказателното производство срещу физически лица, ЗАНН предвижда отделни производства за физически и юридически лица. Въпреки, че този подход е добре възприет от съдиите, фактът, че производствата срещу юридически лица обикновено са по-бързи и по-гъвкави и могат да продължат самостоятелно в случаите, когато физическото лице впоследствие е оправдано, в доклада се отбелязва, че доказателствата, събрани в наказателното производство срещу физически лица, могат да бъдат използвани в производствата срещу юридически лица и в по-общ план, че доказателствената дейност по двете производства не може да бъде изолирана. Въз основа на това в доклада се стига до заключението, че когато е целесъобразно, България би могла да обмисли съединяването на производства срещу физически и юридически лица по един и същ случай, следвайки практиката на някои други членове на работната група на ОИСР с ненаказателна корпоративна отговорност. (ОИСР, 2021[1])

4.3. В ЗАНН може да се предвиди възможност за спиране на производството в случай на психично разстройство на нарушителя или ако има висящо искане за международно сътрудничество

Понастоящем възможността за спиране на административнонаказателното производство е уредена в чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, както следва:

"Когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира."

Това е единствената хипотеза, при която административнонаказателно производство може да бъде спряно, което се разглежда на по-късен етап в доклада, когато се обсъжда връчването на призовки, съобщения и книжаn,(раздел 4.11) и възможността за задочно производство (раздел 4.5). Извън тази хипотеза правната рамка би могла да предвижда възможност за спиране на производства в други случаи, например когато след извършване на нарушението нарушителят е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва неговата вменяемост, и в случаите, когато се очаква отговор на искане за международно сътрудничество. По-специално:

1. Краткотрайното психично разстройство на извършителя, което изключва неговата вменяемост след извършване на нарушението, не е пречка за неговата административнонаказателна отговорност. Това обстоятелство само временно възпрепятства възможността му да участва в производството и да упражни правото си на защита. В случай че лицето се възстанови, наказващият орган ще има правомощието да възобнови производството и да установи отговорността на предполагаемия нарушител. В случай че лицето не се възстанови поради изтичане на давностния срок, наказващият орган е длъжен да прекрати производството.

2. Ако се очаква отговор на искане за международно сътрудничество, свързано с призоваване на лице от друга държава – членка на ЕС, или с получаване на доказателства, свързани с предмета на делото, отново е налице основание за спиране на производството, тъй като през този период не са необходими други процесуални действия и тъй като спирането на производството е необходимо, за да не изтече преклузивният срок за издаване на наказателното постановление, предвиден в член 34 от ЗАНН.

Правомощието за спиране на производството следва да принадлежи на наказващия орган, а не, както преди, на актосъставителя. От една страна, упражняването на правомощието за спиране на производството е решение по същество, което е от компетентността единствено на наказващия орган. От друга страна, това създава правна гаранция срещу евентуални незаконни процесуални действия от страна на актосъставителя. Друг законодателен пропуск, неразривно свързан с този, се отнася до липсата на процедура за възобновяване на спряното административнонаказателно производство, както когато основанията за спиране отпаднат, така и когато е необходимо да се предприемат допълнителни действия за събиране на доказателства.

Правните изменения за преодоляване на пропуските в тази област биха могли да бъдат установени както в рамките на ЗАНН, така и в бъдещ акт за кодифициране. Разпоредбите биха могли да бъдат формулирани по начина, предложен в Каре 4.6.

Каре 4.6. Предложени членове 52а и 52б

Чл. 52а.

(1) В срока по чл. 52, ал. 1 наказващият орган спира производството:

1. когато след извършване на нарушението нарушителят е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждане на производството;

2. лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение е чужденец, който се ползва с имунитет по отношение на административнонаказателната юрисдикция на Република България;

3. докато се чака отговор на молба за международно сътрудничество.

4. лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, не може да бъде намерено на посочения от него адрес за призоваване, не е установено пребиваването му в страната и отсъствието му възпрепятства разкриването на обективната истина.

(2) Наличието на основание за спиране на административнонаказателното производство по отношение на нарушителя, не е пречка производството да продължи по отношение на едноличния търговец или юридическото лице, при осъществяване на дейността на които е допуснато неизпълнение на задължение към държавата или община.

(3) Наказващият орган се произнася по спиране на производството с мотивирано постановление, което съдържа:

1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;

2. датата на издаването на постановлението;

3. датата на акта, въз основа на който е образувана преписката и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;

4. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено;

5. законните разпоредби, които са били нарушени виновно;

6. причините, налагащи спиране на производството и правното основание за това;

7. подпис на наказващия орган.

(4) Постановлението по ал. 2 не подлежи на обжалване и протест.

(5) Когато спре производството на основание ал. 1, т. 1, наказващият орган на всеки шест месеца извършва проверка позволява ли състоянието на нарушителя производството да продължи.

Чл. 52б.

(1) Наказващият орган възобновява спряното производство с мотивирано постановление при:

1. отпадане на основанието за спиране;

2. възникнала необходимост от извършване на допълнителни действия за събиране на доказателства.

(2) При възобновяване на производството, се прилага съответно чл. 52а, ал. 3 и 4.

(3) Когато възобновява производството на основание ал. 1, т. 1, при оздравяване на лицето, наказващият орган упражнява правомощията си по чл. 52 в едномесечен срок от датата на възобновяването.

(4) Когато в хода на спряното производство се установят предпоставки за прекратяването му, наказващият орган го прекратява без да възобновява производството.

Забележка: Текстовете се основават на разпоредбите, обсъдени в работната група за ЗИД на ЗАНН, приети от Народното събрание в края на 2020 г. В този вариант се предлагат две нови основания за спиране на производството и допълнителни точки 2 и 4 от член 52а, ал. 1, както и нова ал. 2 от текста.

4.4. В ЗАНН би могло да се предвидят специални правила относно правата на писмен и устен превод по време на производството

Други процесуални области, в които правилата могат да бъдат допълнително изяснени, са тези, които се отнасят до процесуалното представителство на лицата и за превода на документи от процесуално значение.

През 2014 г. Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство е транспонирана в българското законодателство, като в чл. 55, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, уреждащи правата на обвиняемия, е въведен нов параграф 3, съгласно който обвиняемият, който не говори български език, има право на устен и писмен превод в наказателното производство на език, който разбира. На обвиняемия се предоставя писмен превод на постановлението за повдигане на обвинението, на съдебните решения за налагане на ограничителна мярка, на обвинителния акт, на постановеното съдебно решение, на решението на апелативния съд и на решението на касационната инстанция. Обвиняемият има право да откаже писмен превод съгласно настоящия кодекс, когато има защитник и процесуалните му права не са нарушени.

В ЗАНН обаче не се съдържа разпоредба относно правото на писмен превод на участниците пред съда. Освен това неосигуряването на правото на писмен превод в извънсъдебната фаза на производството може да има изключително отрицателно въздействие върху правото на защита на лицата, срещу които е съставен акт за установяване на административно нарушение в хода на производството. За да се преодолеят тези пропуски, е необходимо да се установи набор от разпоредби в процесуалното право.

На първо място, необходимо е да се създаде разпоредба, която изрично да посочва езика, на който се води производството (Каре 4.7).

Каре 4.7. Предложение за член относно езика на производството

Чл. Х.

(1) Производството по този закон се провежда на български език.

(2) Лицата, които не говорят български език, могат да използват родния си език или друг посочен от тях език. В тези случаи на лицето се назначава устен преводач.

(3) Наказващият орган или съдът назначава устен преводач в случаите, когато самият той не може да провери верността на превода на документите, представени на чужд език.

(4) Когато участник в производството е глухоням, глух или сляп, се назначава устен преводач на жестомимичен български език

Забележка: Настоящото предложение се основава на проекта на Кодекс за административните нарушения и наказания от 2015 г.

Второ, необходимо е изрично регламентиране на правата на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административното нарушение (Каре 4.8).

Каре 4.8. Предложение за член относно правата на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение

„Чл. Х.

(1) Лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение има право да:

1. научи за какво нарушение му е съставен актът и въз основа на какви доказателства;

2. дава или да откаже да дава обяснения;

3. се запознава със събраните доказателства и да прави необходимите извлечения;

4. представя и да иска да бъдат събрани служебно доказателства;

5. участва в производството;

6. откаже да участва в отделни действия по събиране на доказателства;

7. прави искания, бележки и възражения;

8. обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси;

9. се представлява от процесуален представител.

(2) Упражняването на правото по ал. 1, т. 9 не може да става причина за отлагане на извършването на неотложни действия.

(3) Лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, което не владее български език, има право на устен и писмен превод в административнонаказателното производство на разбираем за него език.

(4) На лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение се предоставя писмен превод на акта за установяване на административно нарушение, окончателния акт на наказващия орган и решението на районния и административния съд в срок до 24 часа след изготвянето им. Това лице има право на устен превод по време на разпита му и обсъждането на условията по споразумението. Лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение може да откаже писмен или устен превод, когато се представлява от адвокат или юрисконсулт или други лице с юридическо образование.

(5) Разпоредбите на ал. 1 – 4 се прилагат съответно по отношение на законния представител на едноличния търговец или юридическото лице, срещу които е съставен актът за установяване на административно нарушение.

Забележка: алинеи 1, 2 и 5 се основават на член 76, ал. 1—3 от проекта на Кодекс за административните нарушения и наказания от 2015 г. Алинеи 3 и 4 са нови предложения.

Необходимостта от уреждане на въпроса за разходите на извънсъдебния етап на производството възникна по време на интервютата по време на интервюто на ОИСР за установяване на фактическите предизвикателства. В този контекст би могло да се предвиди възнаграждението на вещите лица, устния преводач и устния преводач на български жестомимичен език да се определя от актосъставителя, от наказващия орган или от съда, както и че разходите се поемат от бюджета на администрацията, в която са назначени експертите и устните преводачи.

Необходимо е също така да се предвиди разпоредба, подобна на разпоредбата на чл. 142 от Наказателно-процесуалния кодекс (Каре 4.9).

Каре 4.9. Предложение за член относно превода на свидетелските показания

Член Х.

(1) Когато свидетелят не владее български език, назначава се преводач.

(2) Когато свидетелят е глух или ням, се назначава тълковник.

(3) За преводача и тълковника се прилагат правилата на чл.

(4) Разпитът може да бъде извършен и чрез видеоконференция.“

Забележка: Настоящото предложение се основава на проекта на Кодекс за административните нарушения и наказания от 2015 г.

4.5. България би могла да предвиди по-подробни и изчерпателни правила за връчване на призовки, книжа и съобщения в административнонаказателните производства

В ЗАНН могат да бъдат разработени допълнителни правила по отношение на връчването на призовки и съобщения до лицето, срещу което е съставен акта за установяване на административно нарушение. Единствената разпоредба относно тези правила е в чл. 43, ал. 4, от ЗАНН. Същото се отнася и за призоваването на лицата, срещу които е издадено наказателно постановление съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Освен това няма специални правила за призоваване на юридически лица и еднолични търговци, както и на лица, които са претърпели вреди в резултат на нарушението.

Респондентите на въпросника на ОИСР посочват, че съществуващата правна рамка не е достатъчна, за да се гарантира нормалното упражняване на правомощията на контролните и санкционни органи да връчат съответните актове и да осигурят участието на юридически лица в извънсъдебните производства, например във връзка със Закона за движението по пътищата. Свързан с това въпрос беше повдигнат от работната група на ОИСР по въпросите на подкупа, която изрази загриженост относно ограничените хипотези, при които представителят на юридическо лице е надлежно призован преди започването на съдебно производство, и препоръча на България да гарантира, че тези ограничени хипотези не възпрепятстват започването на съдебно производство срещу юридически лица (ОИСР, 2021[1]).

Участниците в организирания от ОИСР семинар за обсъждане на предварителните препоръки, предлагат опростена процедура за връчване на призовки и книжа, особено в случаите, когато за нарушението законът предвижда ниска санкция. Въпреки че процедурата по връчване подлежи на обжалване, е важно да се гарантира, че във всеки случай се прилагат едни и същи правила, тъй като правото на защита и правото на лицето да бъде информирано за наложеното му наказание не следва да зависи от тежестта на нарушението и размера на санкцията. Необходими са обаче промени по този въпрос и ЗАНН следва да предвиди подробни правила за призоваване и връчване на призовки, съобщения и книжа както за физически лица, така и за еднолични търговци, юридически лица и неперсонифицирани дружества.

Предложения в тази насока бяха направени и при разработване на проекта на Закон за изменение и допълнение на ЗАНН, приет в края на 2020 г., но до тяхното окончателно приемане не се стигна. Действително, необходимо е тези правила да бъдат надградени, като възможната им редакция би могла да бъде бъде както е предложено в Каре 4.10.

Каре 4.10. Предложени членове за връчване на призовки, документи и съобщения

Чл. 43а.

(1) Призоваването за участие в производството и връчването на книжа и съобщения се извършва по:

1. адреса за призоваване, а ако не са намерени на тези адреси – по постоянния адрес, а за регистрираните в регистър БУЛСТАТ – по вписания в регистъра адрес за кореспонденция – за физическите лица, а ако те се намират в чужбина връчването става съгласно договора за правна помощ със съответната държава или друг механизъм за международноправно сътрудничество, а когато няма договор – чрез Министерство на външните работи;

2. адреса на управление – за едноличните търговци и юридическите лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в Търговския регистър не е вписан друг адрес на управление;

3. адреса по мястото на извършване на дейността, ако не е налице адрес по т. 2 - за чуждестранни лица, които извършват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност или определена база;

4. адреса, заявен в службите за административен контрол на чужденците – за пребиваващ в страната чужденец, извън случаите по т. 1 и 3;

5. адреса на първия придобит недвижим имот - за чуждестранни лица, придобили недвижим имот на територията на страната и непопадащи в обхвата на т. 1–4;

6. мястото за изтърпяване на наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение – за лишени от свобода и задържани под стража лица;

7. на физически и юридически лица, които са регистрирани в чужда държава и за които не са известни адреси по т. 2 3 – 5, връчването става съгласно договора за правна помощ със съответната държава или друг механизъм за международноправно сътрудничество, а когато няма договор – чрез Министерство на външните работи

8. чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление – когато лицето притежава такъв профил.

(2) Лицата, поискали обезщетение и другите свидетели може да се призовават и по телефон, телекс или факс. Призоваването по телефона или факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекса – с писмено потвърждение за получено съобщение.

(3) Държавни предприятия, учреждения или организации, претърпели вреди от нарушението, може да се призовават чрез посочения по делото електронен адрес. Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация.

Чл. 43б.

(1) Призоваването се извършва от актосъставителя или от друго лице от съответната администрация. В призовката се вписва действието, за което се призовава лицето.

(2) Призовка може да се връчва чрез:

1. изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва действието, за което се призовава лицето;

2. чрез общината или кметството, където е адресът на лицето;

3. чрез органите на Министерство на вътрешните работи.

(3) Призовка на физическо лице може да се връчи:

1. на лицето, негов представител или пълномощник;

2. на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласят да я приемат със задължението да я предадат на лицето;

3. по месторабота лично или чрез работодател или друг работник или служител, ако се съгласи да я приеме със задължение да я предаде;

4. ако лицето е лишено от свобода или задържано под стража – чрез администрацията на съответните учреждения.

(4) Призовка на едноличен търговец може да се връчи на:

1. едноличния търговец;

2. негов пълномощник;

3. негов работник или служител, ако се съгласи да я приеме със задължението да я предаде на лицето.

(5) Призовка на юридическо лице може да се връчи на:

1. неговия управител или член на орган на управление;

2. негов представител или пълномощник;

3. негов работник или служител, ако се съгласи да я приеме със задължението да я предаде на лицето.

(6) Длъжностното лице, извършило връчването на призовката, връща своевременно разписката, която се прилага към преписката.

Чл. 43в.

(1) Връчителят на призовката удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, всички действия във връзка с връчването, както и имената и длъжностното си качество. Той отбелязва и трите имена, постоянния адрес и качеството на лицето, на което е връчена призовката, след като изиска от него удостоверяване на самоличността му чрез документ за самоличност.

(2) Получателят на призовката удостоверява с подписа си, че я е получил.

(3) Призовка, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчена на датата, на която обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл. 43б, ал. 4–6.

(4) Отказът да се приеме призовка се удостоверява с подписа на връчителя и поне на един свидетел, като се отбелязват трите имена и постоянния адрес или адреса за призоваването му и се прави бележка за това в разписката. Когато връчването се извършва чрез общината, кметството или лицензиран пощенски оператор, съответният служител удостоверява с подписа си направения отказ.

Чл. 43г.

(1) Връчване чрез прилагане към преписката се извършва:

1. за физическите лица – след най-малко две посещения на адреса за призоваване през 7 дни, едно от които в почивен ден, а в случай, че не бъде открит – след едно посещение по постоянния му адрес или адрес по месторабота;

2. за едноличните търговци и юридическите лица – след най-малко две посещения на адреса на управление през седем дни, в работни дни в интервала от 09,00 часа до 17,00 часа;

3. за чуждестранните лица по чл. 43а, т. 3 и 5 – след най-малко две посещения на адреса през седем дни, в работни дни в интервала от 09,00 часа до 17,00 часа, а ако са физически лица – след две посещение на адреса, едно от които в почивен ден.

(2) В случай, че лицето не бъде отрито на адресите по ал. 1 при второто посещение, връчителят на призовката поставя съобщение на входната врата, с което го уведомява, че призовката може да бъде получена в 14-дневен срок в организацията, към която принадлежи актосъставителя.

(3) Обстоятелствата по ал. 1 и 2 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса, който съдържа данни за времето и мястото на съставянето му, за имената, длъжността и местослуженето на лицето, което го съставя, преписката по която се съставя, датата и часа на посещение на адреса, извършените действия по посещение на адреса и подпис на лицето, което го съставя. След изпълнение на процедурата по ал. 1 и 2, актът за установяване на административно нарушение се счита редовно връчен на датата на последното посещение на адреса по чл. 43а.

(4) Изискванията по ал. 1 не се прилагат, когато са налице безспорни доказателства, че:

1. посочения постоянен адрес или адрес за кореспонденция по чл. 43а е несъществуващ;

2. лицето няма постоянен адрес или адрес за призоваване в страната и адресът му в чужбина не е известен.

(5) В случаите по ал. 4 призовката се поставя на определено за целта място в организацията, към която принадлежи актосъставителя. В случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на призовката, тя се прилага към преписката и актът се смята за редовно връчен. Датите на поставяне и сваляне на призовката се отбелязват от актосъставителя върху самата призовка.

Чл. 43д. Правилата по чл. 43а–43г не се прилагат, когато в специален закон е предвидено друго.

Забележка: Текстовете се основават на разпоредбите, обсъдени в работната група по закопроекта на Закона за изменение и допълнение на ЗАНН, приет от Народното събрание в края на 2020 г., но тези разпоредби не стават част от законопроекта, внесен в Народното събрание. В текста се предлага нова редакция на чл. 43а, ал. 1, 43б, ал. 2 и чл. 43ж, ал. 2. Освен това точки 7 и 8 са включени в член 43а, ал. 1, както и в член 43а, ал. 2 и 3.

Приемането на такъв регламент ще доведе и до отмяна на специалните правила за връчване на наказателното постановление, посочени в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН (ДВ. 109/2020 ЗАНН), чието прилагане според някои от отговорилите на въпросника на ОИСР води до противоречива съдебна практика. Предложеното правило ще допринесе за преодоляване на трудностите при призоваването и връчването на документи на лица, които нямат адрес на територията на страната, което също беше посочено като проблем при събирането на данни, както и опасенията, изразени от работната група на ОИСР по въпросите на подкупа, относно ограничените хипотези за надлежно призоваване на представител на юридическо лице. (ОИСР, 2021[1])

4.6. България би могла да въведе разпоредби за определяне на разходите и възнагражденията в извънсъдебната фаза на производството

Анализът на правната уредба също показа евентуална празнота в законодателството относно разноските и възнагражденията в извънсъдебната фаза на административното наказателно производство. В този контекст съществуват два възможни подхода.

На първо място, възможно е да се прецени, че разноските, направени от актосъставителя и наказващия орган в извънсъдебната фаза на производството за доказване на нарушението и личността на нарушителя, остават за сметка на учреждението или организацията, към които принадлежи наказващият орган, независимо от това, с какъв акт приключи тази фаза на производството. Това е настоящото решение, възприето от България, което е подобно на това на Германия (Каре 4.11).

Каре 4.11. Покриване на разходи в Германия

В Германия по отношение на разходите се прилага следната наредба съгласно чл. 105 от Закона за регулаторните нарушения:

„(1) В производството пред административния орган член 464, параграфи 1 и 2, членове 464a и 464c, що се отнася до разходите за преводачи на жестомимичен език, се прилагат mutatis mutandis членове 464d, 465, 466, 467a, подраздели 1 и 2, член 469, параграфи 1 и 2, членове 470, 472b и 473, параграф 7 от Наказателно-процесуалния кодекс, а в производствата срещу непълнолетни лица се прилага и член 74 от Закона за младежкия съд.

(2) Необходимите разходи, които Министерството на финансите поема в съответствие с параграф 1 във връзка с член 465, параграф 2, член 467а, параграфи 1 и 2, както и членове 470 и 472b от Наказателно-процесуалния кодекс, се поемат на федералната хазна, ако производството се води в административно звено на федерацията, в противен случай разходите се поемат от Министерството на финансите на провинцията, освен ако законът не предвижда друго.“

Източник: Изследвания на ОИСР.

Втората възможност е разноските, направени в извънсъдебната фаза на производството да се възлагат на нарушителя, в случаите, в които с окончателния правоохранителен акт наказващият орган се произнася положително по въпросите за съпричастността му към нарушението, за което е образувано производството – тогава, когато производството приключва с наказателно постановление, предупреждение по чл. 28 от ЗАНН или споразумение между наказващия орган и нарушителя. Ако България реши да възприеме този подход, подобно на решението, прието от Австрия, възможното законодателно решение би могло да бъде предложено в Каре 4.13.

Каре 4.12. Разходи за административнонаказателното производство в Австрия

„Член 64

(1) Всяко решение за административно наказание съдържа клауза, в която се посочва, че осъденото лице поема част от разноските по наказателното производство.

(2) Този дял обаче възлиза на 10 % от глобата за първоинстанционното производство, но не по-малко от 10 EUR; в случай на задържане един ден задържане се счита за равен на 100 EUR. Дял на платените разходи

(3) Разноските, направени в хода на производството за налагане на административна санкция (член 76), се възстановяват от осъденото лице, освен ако не са по вина на друго лице; сумата за възстановяване се посочва, когато това е възможно, в съдебния акт (решението), в противен случай с отделно административно решение. Това не се отнася за хонорарите, дължими на устните и писмените преводачи, предоставени на разположение на ответника.

(4) Събирането на вноските за покриване на разноските и на паричните разходи трябва да не се допуска, ако има основание да се предполага, че то ще се окаже неуспешно.

(5) Членове 14 и 54б (1), 1а и 1б следва да се прилагат съответно.

(6) Ако искането на нарушителя за възобновяване на наказателното производство не бъде уважено, предходните разпоредби се прилагат mutatis mutandis към задължението за поемане на разноските по производството.“

„Член 66

(1) В случай че административнонаказателното производство бъде прекратено или наложеното наказание бъде отменено поради възобновяване на производството, разноските по производството се поемат от органа или се възстановяват, ако вече са платени.

(2) В такива случаи частният обвинител поема само тези разходи, които действително произтичат от встъпването му. (2) в такива случаи на частния обвинител се начисляват само действително направените разходи в резултат на неговото участие.“

Източник: Закон за административните наказания на Австрия.

Каре 4.13. Предложени членове относно разноските

„Член X.

(1) Разноските в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответната администрация, в която е органът, разпоредил извършването на действието.

(2) Възнаграждението на вещите лица, на преводача и разноските, сторени от свидетелите се определят от наказващия орган – с постановление.

(3) Разноските за преводач са за сметка на бюджета на администрацията, в която е органът, който го е назначил.

(4) Когато това е предвидено в закон, разноските за свидетели и вещи лица се възлагат на лицето, по отношение на което е издадено наказателно постановление, предупреждение или споразумение. Когато актът е издаден по отношение на няколко лица, наказващият орган или съдът определя частта, която всяко от тях трябва да заплати.

(5) Когато производството бъде прекратено частично за някое от нарушенията или някое от лицата, наказващият орган възлага на лицето, по отношение на което производството продължава, да заплати само разноските, които са направени за доказване на нарушението, за което производството приключва с наказателно постановление, предупреждение или споразумение, когато това е предвидено в закон.

(6) Когато административнонаказателното производство бъде прекратено, разноските остават за сметка на бюджета на администрацията, в която е наказващият орган.

(7) За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от съответния първоинстанционен съд.

(8) Наказателното постановление и предупреждението могат да бъдат обжалвани и само в частта относно присъдените разноски.“

Забележка: Текстът се основава на член 128 от проекта на Кодекс за административни нарушения и наказания от 2015 г. Разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 (включват се и разноските за свидетели), ал. 4 и 6, както и ал. 8, са нови предложения. Регулирането на присъдените от съдилищата разходи, предложено с проекта на кодекс, не е възпроизведено тук, тъй като е включено в ЗАНН с две последователни изменения от 2019 г. и от 2020 г.

4.7. България би могла да осигури съгласуваност на процесуалните правила, като прилага наказателнопроцесуални правила както за въззивните, така и за касационните производства по административнонаказателни дела

Значителна част от наказателните постановления подлежат на обжалване пред съдебни органи (Фигура 4.1). Наказателните постановления подлежат на обжалване пред регионалните съдилища, които действат като първоинстанционни съдилища по обжалване на такива производства. Те разглеждат делата по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Същевременно решенията на районните съдилища подлежат на касационно обжалване пред административните съдилища на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Фигура 4.1. Обжалване на наказателни постановления през 2019 г.

Източник: Годишен доклад за състоянието на администрацията за 2019 г.

Позоваването както на НПК, така и на АПК в настоящата разпоредба на член 63, ал. 1 от ЗАНН създава редица трудности в практиката на административните съдилища. Един от въпросите е дали в касационното производство административният съд има правомощието да преквалифицира описаното в наказателното постановление нарушение, като подведе установените от административнонаказващия орган факти под друга законова разпоредба, която е била нарушена (т. 2 от предложението за образуване на тълкувателно дело № 1/2020 г. по описа на Върховния административен съд, по което все още няма произнасяне). Налице е и противоречие между позоваването на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс и позоваването на разпоредбите на НПК в чл. 84 от ЗАНН във връзка с нерешени въпроси, свързани с разглеждането на касационни жалби от административния съд.

По-специално член 84 от ЗАНН след последното изменение от 2011 г. гласи:

Доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

А в член 63, ал. 1, изречение 2 (след изменение – чл. 63в) се посочва, че:

Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Позоваването на два различни процесуални регламента, приложими към едно и също производство, не е преодоляно със Закона за изменение на ЗАНН от 2020 г., въпреки че в хода на обсъждането, предшестващо внасянето на законопроекта в Народното събрание, такива предложения са направени от заинтересованите страни. За да се отстранят тези несъответствия, в ЗАНН би могло да се предвиди позоваване само на процесуалните правила на Наказателно-процесуалния кодекс (Каре 4.15). Следва да се предпочете производството по Наказателно-процесуалния кодекс, като се има предвид генезисът на системата на административното наказване в България, чиято структура и понятия произтичат от наказателното право. В допълнение, това би било в съответствие с модела, възприет от Германия, който също се основава на наказателното право и оказва влияние върху системата на административното наказване в България още от създаването му - Каре 4.14.

Каре 4.14. Прилагане на наказателно-процесуалните правила по отношение на всички административно-наказателни производства в Германия

В Германия в раздел 46 (1) от Закона за административните санкции (OWiG) се предвижда общото правило за прилагане mutatis mutandis на общите наказателноправни актове относно налагането на административни санкции от административните органи. Чл. 67 от този закон (OWiG) гарантира приложимостта mutatis mutandis на няколко разпоредби от германския Наказателно-процесуален кодекс (НПК). Съгласно членове 79, 80 и 80a от OWiG административнонаказателното отделението (Buβgeldsenat) към върховните областни съдилища (Oberlandesgericht) отговаря за съдебния контрол на административните решения за налагане на административни санкции и прилага германския Наказателно-процесуален кодекс.

Източник: OWiG

Ако България реши да кодифицира административнонаказателното право, следва да се препоръча въпросите, свързани с касационните основания и процедурата за разглеждане на касационната жалба, да бъдат подробно определени (вж. следващия параграф), като се избягва позоваване на процесуални правила, установени в други правни актове, които уреждат различни по естеството си процесуални отношения.

Каре 4.15. Предложен член 63, подточка в)

"Член 63в. Решението на районния съд подлежи на касационна жалба пред административния съд на основанията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс".

Забележка: Това е ново предложение на ОИСР.

4.8. България би могла да въведе регламентиране на касационния контрол на актовете на администрацията за налагане на санкции

С влизането в сила на новите изменения на ЗАНН, приети през декември 2020 г., уредбата на съдебния контрол на санкционните актовете на администрацията беше осъвременена чрез изрично регламентиране на правомощията на районния съд, процесуално представителство на страните пред окръжния съд и уредба на съкратени съдебни производства.

Въпреки това в ЗАНН все още не е регламентирано подробно производството пред административните (касационните) съдилища, така че може да се помисли за детайлна уредба на основанията за касационно обжалване и правомощията на касационния съд. Цялостна регламентация на касационното производство по ЗАНН може да бъде дадена при кодификацията на уредбата на административното наказване. Конкретни предложения в тази насока бяха направени с проекта на Кодекс за административните нарушения и наказания от 2015 г., който е в основата на правилата, предложени в Каре 4.16.

Каре 4.16. Предложени членове за касационен контрол

Глава.........

Производство пред административния съд за проверка на решенията на районния съд

Предмет на касационно оспорване

Чл. 1. На касационно оспорване по реда на тази глава подлежат решенията на районния съд, постановени по реда на чл. 63- 63б.

Право на касационна жалба и касационен протест

Чл. 2.

(1) Производството пред касационната инстанция се образува по касационна жалба или по касационен протест.

(2) Страна или неин процесуален представител може да подава касационна жалба, когато са нарушени нейните права и законни интереси или тези на представляваното от нея лице.

(3) Прокурорът може да подава касационен протест, когато са нарушени правата му като страна в производството или когато намери, че са нарушени правата и законните интереси на някоя от другите страни.

(4) Касационна жалба или касационен протест може да подаде и страна, която не е оспорила акта по чл. 58д пред районния съд.

Касационни основания

Чл. 3.

(1) Решенията на районния съд подлежат на отмяна или изменение по касационен ред:

1. когато е нарушен законът;

2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;

3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.

(2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.

(3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато:

1. е довело до ограничаване на процесуалните права на някоя от страните, ако не е отстранено;

2. няма мотиви или протокол за съдебно заседание пред районния съд;

3. решението е постановено от незаконен състав.

(4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на решението.

(5) Наложеното административно наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 12.

Срок и ред за подаване на касационна жалба и касационен протест

Чл. 4.

(1) Жалбата и протестът се подават в 15-дневен срок от обявяването или съобщаването на решението на районния съд.

(2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил оспорваното решение.

Съдържание на касационната жалба и касационен протест

Чл. 5.

(1) жалбата или протестът се подават в писмена форма и съдържат:

1. наименованието на съда, чрез който се подава;

2. наименованието на административния съд, до който се подава;

3. данни за подателя на жалбата или протеста;

4. данни за оспорвания акт и частта, в която се оспорва;

5. описание в какво се състои касационното основание;

6. искането, което се прави.

(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.

(3) Към жалбата и протеста се прилагат:

1. документ за внесена държавна такса;

2. преписи според броя на заинтересованите страни.

(4) Възражение срещу подадена жалба и протест, както и допълнение към тях, може да се направи писмено до даване ход на делото в съдебно заседание.

Проверка на подсъдност

Чл. 6.

(1) След образуване на делото, съдът проверява подсъдността.

(2) Когато намери, че делото не му е подсъдно, съдът незабавно изпраща делото на съответния административен съд.

(3) В случаите по ал. 2, срокът за подаване на касационната жалба или касационния протест се преценява към датата на подаването им до съда, чрез който се подадени.

Проверка за редовност

Чл. 7.

(1) Когато касационната жалба или касационният протест не отговарят на изискванията по чл. 5, ал. 1, т. 2 – 6 или ал. 2, те се оставят без движение, като на оспорващата страна се дава възможност да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението за това.

(2) Поправеното оспорване се смята за редовно от деня на неговото подаване.

(3) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1 административният съд прекратява производството.

(4) Определението на административния съд по ал. 3 е окончателно.

Проверка за допустимост

Чл. 8.

(1) Административният съд прекратява производството, когато касационната жалба или касационният протест:

1. не е подадена в срок;

2. е подадена от лице, което няма право на жалба или протест;

3. не подлежи на разглеждане по касационен ред.

(2) Определението на административния съд за прекратяване на производството е окончателно.

Оттегляне на касационна жалба или касационен протест

Чл. 9.

(1) Касационната жалба или касационният протест може да се оттегли до постановяване на решението.

(2) Процесуалният представител може да оттегли жалбата само със съгласието на лицето, което представлява.

(3) В случаите по ал. 1 съдът обявява оспорения акт за влязъл в сила и прекратява производството с определение, което е окончателно.

(4) Когато актът е оспорен от няколко лица и само някое от тях оттегли жалбата или протеста си, производството по отношение на останалите не се прекратява.

Разглеждане на касационната жалба или касационния протест

Чл. 10.

(1) Жалбата или протестът се разглеждат в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

(2) Неявяването на страна без уважителна причина, когато е редовно призована, не е пречка за разглеждане на делото. Делото се разглежда в отсъствие на страната, когато не е намерена на посочения от нея адрес.

(3) Председателят на състава или съдията – докладчик докладва касационната жалба или касационния протест.

(4) Страните се изслушват по ред, установен от съда.

Предели на касационна проверка

Чл. 11.

(1) Административният съд проверява решението само в оспорената част и по отношение на оспорилите го лица.

(2) Съдът отменя или изменя решението и по отношение на неоспорилите го страни, ако основанията за това са в тяхна полза.

(3) За допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в производството пред районния съд административния съд следи и служебно.

Доказателства

Чл. 12.

(1) За установяване на касационните основания се допускат само писмени доказателства.

(2) Не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания.

Забрана за установяване на нови фактически положения

Чл. 13. Административният съд преценява приложението на закона въз основа на фактическите положения, приети от районния съд с решението, което се оспорва.

Правомощия на административния съд

Чл. 14.

(1) Административният съд се произнася в едномесечен срок от провеждане на съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване.

(2) Административният съд може да:

1. отмени решението и да потвърди акта по чл.58д;

2. отмени решението и отмени акта по чл. 58д;

3. отмени решението и да върне делото на районния съд;

4. измени решението;

5. потвърди решението;

6. отмени решението на районния съд и да прекрати административнонаказателното производство;

7. спре административнонаказателното производство.

(3) Административния съд отменя решението и потвърждава акта по чл.58д, когато има съответна жалба или протест.

(4) Административният съд отменя решението и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съответния районен съд, когато:

1. при постановяването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила;

2. при постановяването му е допуснато неотстранимо от административния съд нарушение на материалния закон;

3. констатира, че е налице основание по чл. 63, ал. 2, т. 3, когато производството пред административния съд и пред районния съд е било образувано по съответен протест на прокурора.

(5) Административният съд изменя решението, когато е допуснато отстранимо от административния съд нарушение на материалния закон и е налице основание по чл. 63, ал. 2, т. 1, 2 или 4.

(6) Административният съд потвърждава решението, когато не е налице основание за неговата отмяна или изменение.

(7) Административният съд отменя решението и прекратява административнонаказателното производство, когато установи, че след издаване на оспорения съдебен акт е възникнало обстоятелство по чл. 34, б. „а“ – „в“.

(8) Решението на административния съд е окончателно.

(9) Административният съд спира производството по оспорване, когато:

1. някоя от страните в производството е изпаднала в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване, което пречи на участието в производството;

2. докато се чака отговор на молба за международно сътрудничество.

3. След отпадане на основанието за спиране, съдът възобновява административнонаказателното производство с определение.

Задължителни указания

Чл. 15.

(1) При връщане на делото за новото разглеждане административният съд дава указания относно:

1. прилагането на закона, освен в случаите, когато в производството пред районния съд се установят нови фактически положения;

2. отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила.

(2) Указанията на административния съд за задължителни.

Особена разпоредба

Чл. 16. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат правилата на …

Забележка: Тези предложения се основават на проекта на Кодекс за административните нарушения и наказания от 2015 г.

Съгласно тези правила ще се запази компетентността на административните съдилища по отношение на касационното производство, тъй като това е израз на съдебната политика на България. Въпреки това би могло да започне обсъждане между представителите на изпълнителната и съдебната власт, за да се оценят предимствата и недостатъците на досегашния модел и да се прецени, дали той да се запази, или касационният контрол отново да започне да се осъществява от окръжните съдилища. Сравнителният преглед показва, че административните наказания не обжалват пред въззивна и касационна инстанция, а като такива могат да действат както наказателните, така и административните съдилища (Каре 4.17).

Каре 4.17. Съдебен контрол на административните наказания в Австрия, Чешката република и Франция

Австрия

Решенията за налагане на санкция подлежат на пълен съдебен контрол от страна на административната юрисдикция. Първо, жалбите/жалбите са от компетентността на Федералния финансов съд, Федералния административен съд или един от деветте окръжни административни съдилища. По правило тези съдилища трябва да проведат публично устно изслушване. Тези съдилища имат пълни правомощия за установяване на фактите и винаги се произнасят по същество. Решенията им подлежат на контрол от Върховния административен съд или от Конституционния съд.

Чешката Република

Решенията за налагане на санкция за административно нарушение могат да бъдат обжалвани с жалба съгласно чл. 65 от Закон № 150/2002 Coll., до окръжния съд в административната съдебна система. Решението на окръжния съд може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд. Съдът разглежда правните и фактическите обстоятелства по делото (например може да преразгледа или да събере нови доказателства, представени от/пред административния орган – член 77, параграф 2 от Закон № 150/2002 Coll.).

Франция

Съществуват няколко средства за обжалване, които позволяват административните санкции да бъдат преразглеждани от административния съд. Нарушителят може да оспори санкцията пред административния съд чрез различните процедури за обжалване за превишаване на правомощия и обжалване в цялост. Възможността за обжалване зависи от вида на оспорваната санкция, като се отбелязва, обхватът на защитата е голям.

Източник: (European Committee on Crime Problems, 2020[2]).

4.9. България би могла да въведе допълнителни основания за възобновяване на производството, приключило с влязло в сила наказателно постановление

Един от въпросите, повдигнати по време на семинара, беше как да се процедира в случай, че след издаването на окончателния акт на наказващия орган и преди съдебния контрол на този акт настъпи правопогасително основание, т.е. смърт на извършителя, изтичане на давностния срок, заличаване на едноличния търговец/юридическото лице.

Подробната регламентация на правомощията на районния съд в производството по съдебен контрол върху действията на наказващия орган частично урежда този въпрос. Съгласно изменителния закон от 2020 г., в случай че смъртта на лицето или прекратяването на юридическото лице настъпят след издаването на наказателно постановление, съдът има правомощието да отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство (чл. 63, ал. 6, вр.ал. 2, т. 3 от ЗАНН). Все още обаче има празноти в законодателството по отношение на случаите, когато лицето е починало или юридическото лице е било прекратено след издаването — но преди влизането в сила — на наказателно постановление. В този случай наказателното постановление ще влезе в сила, като необжалвано.

Като се има предвид този пропуск, би могло да се предвиди ново основание за възобновяване на производството. Това следва да бъде възможност, но не и задължение за прокурора: ако прокурорът прецени, че няма основания за възобновяване, актът ще влезе в сила и ще породи правни последици в правната сфера на наследниците на лицето. В нито един от случаите не е задължително да се възобнови производството, тъй като ако нарушението е установено по безспорен начин и не е извършено съществено нарушение на процесуалните правила, е логично юридическото лице да бъде санкционирано, дори ако глобата е събрана от имуществото, оставено след прекратяването му. Въпреки това следва да има и възможност за възобновяване на производството, когато са налице основания да се счита, че наказателното постановление може да бъде отменено и няма друга възможност за това поради смъртта на санкционираното лице или прекратяването на юридическото лице в периода между издаването на наказателното постановление и влизането в сила.

4.10. България би могла да обмисли възможността за отмяна на разпоредбите за предявяване на граждански искове в административно-наказателни производства

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗАНН, в настоящата редакция, до издаване на наказателното постановление, пострадалият може да направи искане пред наказващия орган за обезщетяване на причинените му вреди до размер на два лева (за сравнение, към 01.05.2021 г. минималната работна заплата, установена за страната, е в размер на 650 лева), освен ако в съответният закон или указ се предвижда възможност за предявяване пред същия орган на искане за вреди в по-голям размер.

Възможността лицето, претърпяло вреди от нарушението, да предяви граждански иск за обезщетение в хода на административнонаказателното производство произтича от общия правен принцип, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Тогава, когато нарушението е и деликт, пострадалото лице разполага с две възможности: да предяви граждански иск за репариране на причинените му вреди пред гражданския съд, по реда на Гражданскопроцесуалният кодекс, или да предяви искане за обезщетение пред наказващия орган.

Въпреки сравнително подробната уредба на гражданския иск в административнонаказателното производство анализът на административнонаказателните дела показва, че тази разпоредба не намира реално практическо приложение по две причини: първо, поради принципното положение, че с административните нарушения се засяга установения ред на държавно управление, поради което от извършването им не се причиняват съставомерни вреди на отделни граждани или стопански субекти, и второ, поради неактуализирания размер на обезщетението за вреди, което може да се претендира по този ред .

Това заключение се основава и на отговорите, дадени по време на срещата на ОИСР за установяване на фактическите предизвикателства, видно от които интервюираните не са успели да се произнесат по граждански иск, заведен съвместно с административно наказателно производство, и са съгласни, че разглеждането на граждански иск, особено за обезщетение за имуществени вреди, би представлявало значителна трудност за тях, тъй като би изисквало да се прецени, дали въпросното нарушение е причинило вреди, от какъв вид и до каква степен. България би могла да обмисли, дали да се отмени възможността за разглеждане на граждански иск в рамките на административнонаказателно производство. В хода на обсъждането на проекта на ЗАНН, приет в края на 2020 г., бяха отправени и редица препоръки. Това може да се постигне чрез отмяна на членове 45 и 55 от ЗАНН, както и изменение на другите разпоредби на закона, регламентиращи процесуални права на пострадалия.

4.11. България би могла да въведе възможност за задочно производство в конкретни случаи, за да се избегнат забавяния и безнаказаност

Повечето респонденти на въпросника на ОИСР посочиха, че сериозен проблем за ангажирането на отговорността на правните субекти е установяването на тяхното настоящо местонахождение, призоваването им за участие в производството, предявяването и връчването на съставения акт. Посочва се, че в много случаи нарушителите не искат да получават призовки и съобщения, не се явяват при призоваване и настоящият им адрес не може да бъде установен. Това значително забавя административнонаказателните производства и води до безнаказаност.

Съгласно настоящите чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Административнонаказателните органи са изправени пред същия проблем. В чл. 58, ал. 2 обаче се предвижда, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган да отбелязва това върху наказателното постановление и то да се счита за връчено от деня на отбелязването.

Разпоредбите за неприсъствено връчване на актовете за установяване на административно нарушение и на издадените наказателни постановления са предвидени и в някои специални административни закони, като:

• Член 233, ал. 4 от Закона за защита на потребителите, който предвижда, че актовете за установяване на административни нарушения и наказателни постановления по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания, както и индивидуалните административни актове по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс, могат да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в търговския обект и има гражданско или трудово правоотношение с лицето, срещу което са издадени.

• Член 232 от Закона за митниците, който предвижда две изключения от правилата за подаване и връчване на документа и наказателното постановление. Когато нарушителят е неизвестен, актът да се подписва от актосъставителя и от един свидетел и да не се връчва. В този случай се издава наказателно постановление, което влиза в сила от момента на издаването му. Когато нарушителят е известен, но не е открит на адреса, посочен при връчването на акта за административно нарушение, или е напуснал страната, или е посочил адрес само в чужбина, законът отново предвижда наказателното постановление да не се връчва и да се счита за влязло в законна сила два месеца след издаването му.

В този контекст България би могла да обмисли въвеждането на ограничени случаи, в които производството може да продължи, дори ако не се установи, че нарушителят е представен и му е връчен актът. Подобна възможност е регламентирана и за лицата, извършили престъпление – в член 269 от Наказателно-процесуалния кодекс и в други държави от ЕС (Каре 4.18).

Каре 4.18. Задочно производство в Австрия и Германия

Австрия

Австрийската Наредба за административните наказания (VwSG) ограничава изискването за изслушване на нарушителя до задължението да му даде писмен отговор в определени срок (вж. Чл. 42, втора алинея). Релевантните разпоредби относно задължението за изслушване на подсъдимия са следните:

„Член 40

(1) ако органът все още не се откаже от наказателно преследване въз основа на данните, съдържащи се в получения доклад, или на резултатите от проведеното разследване (§ 45), той дава възможност на нарушителя да представи своя случай.

(2) за тази цел органът може да призове нарушителя да бъде разпитан или да поиска от него да се яви в определен момент за разпит или да се обоснове писмено до определен момент. По този начин нарушителят се счита информиран за правото си да се обърне към защитник по свой избор за разпита.

(3) ако нарушителят няма местопребиваване в общината, в която се намира седалището на органа, той може да организира разпит на нарушителя от общината по неговото местоживеене.

Член 41

(1) Призовката (член 19 от AVG) трябва да съдържа:

1. ясно описание на деянието, за което е обвинен нарушителя и на съответната административна разпоредба;

2. искане за представяне на фактите, които са в полза за защитата, и за представяне на доказателствата, които са в полза за защитата, или за своевременно информиране на органа, че те все още могат да бъдат представени чрез обяснения.

(2) Призовката може да съдържа и възможността наказателното производство да се проведе без изслушване, ако обвиняемият не се съобрази с призовката без уважителна причина. Тази правна последица може да възникне само ако е посочена в призовката и ако призовката е връчена на лично на нарушителя.

Член 42

(1) Искането съгласно раздел 40 (2) трябва да съдържа:

1. ясно описание на деянието, срещу което е обвинен нарушителя, и на съответната административна разпоредба;

2. искането за писмено обосноваване в определения срок или устно в срока, определен за разпит, и за разкриване на фактите и доказателствата, служещи за защита пред органа, в противен случай органът ще проведе наказателното производство без изслушване.

(2) Това искане трябва да бъде връчено лично.“

Германия

Съгласно член 74 от германския Закон за регулаторните нарушения:

„(1) Основното изслушване се провежда в отсъствието на заинтересованото лице, ако то не се е явило и е освободено от задължението за лично явяване. Предишните разпити на заинтересованото лице и изявленията му, вписани в протокола, и други изявления се въвеждат по време на основното изслушване чрез съобщаване на основното им съдържание или чрез прочитането им. Достатъчно е на защитника да се дадат необходимите указания съгласно член 265, параграфи 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) Ако заинтересованото лице не се яви без основателна причина, въпреки че не е освободено от задължението да се яви, съдът отхвърля възражението в съдебно решение без изслушване по същество.

(3) В призовката заинтересованото лице се уведомява за параграфи 1 и 2, както и за член 73 и член 77б, подраздел 1, първо и трето изречение.

(4) Ако основното съдебно заседание е проведено без заинтересованото лице в съответствие с параграфи 1 или 2, то може по отношение на съдебното решение да поиска в едноседмичен срок възстановяване на предишното положение при същите условия, които се прилагат по отношение на неспазването на определен срок. Той бива уведомен за това при връчването на съдебното решение.“

Източник: ОИСР проучване.

4.12. България би могла да въведе правила за изпълнение на административните санкции, наложени от чуждестранен компетентен орган, и за международно сътрудничество по административнонаказателни дела

ЗАНН не съдържа разпоредби, уреждащи изпълнението на наказания, наложени в чужбина, или изпълнението в чужбина на санкции, наложени от български административни органи. Освен това, както посочват някои от респондентите във въпросника на ОИСР, въпросът за международното правно сътрудничество при административни наказателни дела придобива все по-голямо значение. Нараства броят на случаите на нарушения с трансграничен характер, извършени от чужди граждани или български граждани с постоянно пребиваване в друга държава. Това важи особено за юридически лица без седалище и адрес в България, както и за нарушения, които са засегнали български гражданин или са нарушили интересите на българската държава или на българската община.

По този начин правната рамка би могла изрично да регулира тези случаи, включително когато друга държава – членка на ЕС, или трета държава е наложила административно наказание за нарушение, което подлежи на санкция или вече е било санкционирано от българските правоприлагащи органи. В този смисъл в проекта на Кодекс за административни нарушения и наказания от 2015 г. се предлага регламентиране на международното правно сътрудничество в административнонаказателните производства, което България би могла да обмисли да регулира това Каре 4.19. Въпреки това, преди да се препоръча приемането на такива разпоредби в ЗАНН или в съответния акт за кодификация, е необходимо по-задълбочено проучване на възможностите за сътрудничество между различните администрации и съответните компетентни органи от други държави както на предсъдебната фаза на процедурата, така и на етапа на изпълнение.

Каре 4.19. Предложение за регламент на международното правно сътрудничество по административно-наказателни производства

Основание и съдържание

Чл. 251.

(1) Международна правна помощ по административнонаказателни производства се оказва при условията на сключен международен договор, по който Република България е страна, или на принципа на взаимността.

(2) Международната правна помощ включва:

1. връчване на документи;

2. събиране на доказателства;

3. предоставяне на информация;

4. други форми на правна помощ, предвидени в международен договор, по който Република България е страна, или наложени при условията на взаимност.

Искане до замолената държава

Чл. 252.

(1) Искането за международна правна помощ съдържа:

1. наименование на органа, който прави искането;

2. данни за компетентния да изпълни искането орган на замолената държава;

3. описание на предмета и мотива на искането;

4. името и гражданството на лицето, за което се отнася искането;

5. името и адреса на лицето, на което трябва да се връчат книжа;

6. при необходимост – кратко изложение на обстоятелствата по нарушението и нарушените законови разпоредби.

(2) Искането за международна правна помощ се изпраща чрез Министерството на правосъдието, освен ако с международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго.

Изпълнение на искане на молещата държава

Чл. 253.

(1) Искането за международна правна помощ се изпраща до Министерството на правосъдието, освен ако с международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго.

(2) Искането за международна правна помощ се изпълнява по реда, предвиден в българското законодателство, или по ред, предвиден в международен договор, по който Република България е страна.

(3) Искането може да се изпълни и по реда, предвиден в закона на молещата държава, ако това е поискано и не противоречи на българското законодателство.

(4) Молещата държава се уведомява за времето и мястото на изпълнението на искането, ако това е поискано.

Отказ за международна правна помощ

Чл. 254. Международна правна помощ може да бъде отказана, когато изпълнението на искането би могло да застраши суверенитета, националната сигурност, обществения ред или други важни интереси, защитени от правото.

Разноски по изпълнението

Чл. 255. Разноските по изпълнението на искането се разпределят между страните в съответствие с международните договори, по които Република България е страна, или на принципа на взаимността.

Член 256.

(1) разпоредбите на членове 251—255 не се прилагат, когато специален закон предвижда друго.

(2) Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс се прилагат за въпросите, които не са уредени в членове 251—255.“

Забележка: В проекта за изменение и допълнение на ЗАНН тези предложения съответстват на чл. 82з и чл. 82и: Чл. 82з. Разпоредбите на чл. 82б – 82е не се прилагат, когато в специален закон е предвидено друго. Чл. 82и. За неуредените в чл. 82б – 82е въпроси се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

Източник: Настоящото предложение се основава на проекта на Кодекс за административните нарушения и наказания от 2015 г.

При разработването на такава регулация на взаимопомощ при административни наказателни дела, както и примери за регламенти от отделни държави (Каре 4.20).

Каре 4.20. Международно сътрудничество в Европа и специфични разпоредби в Германия и Австрия

На европейско равнище липсва система за международно сътрудничество по административни наказателни дела. Едва наскоро европейският законодател изглежда обръща внимание на липсата на система за взаимопомощ при налагането и събирането на административни имуществени санкции и връчването на документи. Съгласно правото на ЕС националните органи са все по-задължени да предлагат лоялно сътрудничество и взаимопомощ при налагането на административни имуществени санкции във все по-голям брой области на политиката.

Що се отнася до административните наказания, налице са две системи за взаимопомощ: Система за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и система за взаимопомощ по административни въпроси. Като се имат предвид административните санкции, наложени от административните органи, наказателноправната система се прилага, когато наказателните съдилища предлагат съдебен контрол, а административноправната система се прилага, когато съдебният контрол се предлага от административни съдилища. И двете системи съществуват в Европа и понякога се изисква взаимопомощ между две различни национални системи. Европейското право изисква националните органи да си сътрудничат ефективно и с двете системи, дори ако националната система на молещата държава е различна от националната система на замолената държава.

Административните наказания, налагани съгласно германския закон за административните санкции, попадат в обхвата на системите за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, както и Рамково решение 2005/214 относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Действително е възможно да се предостави правна помощ по „наказателноправни въпроси“, независимо дали въпросното деяние се разглужда в наказателно или административно производство. Законът за международната правна помощ по наказателноправни въпроси [Gesetz über die internationale Rechtshilfe in Strafsachen – IRG] изрично включва административни нарушения, при условие че присъдата може да бъде определена от наказателен съд (член 1, параграф 2 от IRG, сравним с член 1, параграф 3 от Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси (ETS 082)). Това означава, че по правило всички инструменти за правна помощ могат да бъдат използвани за международно сътрудничество по наказателноправни въпроси.

Тъй като настоящото рамково решение е част от системата за взаимопомощ при наказателни дела, повечето, ако не и всички държави членки са приложили този европейски регламент в своите национални наказателноправни системи. В Германия това е Законът за международната взаимопомощ по наказателноправни въпроси (Gesetz über die internationale Rechtshilfe in Strafsachen (IRG). В Чешката република това е член 460o и сл. от Наказателно-процесуалния кодекс. В Нидерландия рамковото решение е изпълнено с „Wet wederzijdse erkenning en tenuitvoerlegging geldelijke sancties en beslissingen tot confiscatie“. Това е специален акт, който следва да се счита за част от националната система за взаимопомощ по наказателноправни въпроси. Интересно е, че съдебната практика след делото Baláž насърчи нидерландския законодател да добави административни финансови санкции, които са част от административното право, към списъка със санкции. На нидерландските органи се предоставя правомощието да искат помощ от органите на други държави – членки на ЕС. Те се отнасят само до нидерландските разпоредби, които попадат в обхвата на „поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите относно часовете на управление и периодите на почивка и разпоредбите относно опасните товари“ (вж. член 5, първа алинея от Рамково решение 2005/214).

В Австрия „Bundesgesetz über die justizielle Zusammenarbeit in Strafsachen mit den Mitgliedstaaten der Europäischen Union“ (EU-JZG) се прилага за взаимопомощта по наказателноправни въпроси, докато EU-Verwaltungsstrafvollstreckungsgesetz се прилага по отношение на взаимната помощ за административни санкции. Това означава, че в Австрия международната взаимопомощ по отношение на наказателните финансови санкции ще се предоставя въз основа на EU-JZG, докато международната взаимопомощ по отношение на административните финансови санкции ще се предоставя въз основа на EU-Verwaltungsstrafvollstreckungsgesetz. Взаимната помощ, поискана от друга държава членка въз основа на правен инструмент за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, дори ако включва административни финансови санкции, наложени от административни органи, ще следва правилата на ЕС-JZG, ако съдебният контрол се извършва от наказателните съдилища. Ако този акт не се прилага, EU-Verwaltungsstrafvollstreckungsgesetz се прилага по отношение на изпълнението на административните санкции, поискани от административните органи на други държави – членки на ЕС. Исканията за съдействие от страна на австрийските органи към органи на други държави – членки на ЕС, по въпроси, свързани с административните санкции, се уреждат от настоящия EU-Verwaltungsstrafvollstreckungsgesetz.

Източник: ОИСР – Научни изследвания; (European Committee on Crime Problems, 2020[2]).

4.13. България би могла да въведе по-подробни правила за събиране на наложените административни санкции, имуществени санкции и присъдени разноски на чужденци без постоянен адрес или известен адрес в Република България

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗАНН наказателните постановления и решенията на съда, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. Това е и процедурата за събиране на наложената глоба като санкция по Наказателния кодекс. По-специално чл. 416, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс постановява, че когато с присъдата е наложена глоба или са присъдени в полза на държавата обезщетения, съдебни такси и разноски, съдът издава изпълнителен лист и го изпраща на съответния орган за изпълнение.

Органът, оправомощен да събира държавни вземания, е Националната агенция за приходите, която обаче не е компетентна да извършва действия по принудително събиране на вземания, произтичащи от глоби или имуществени санкции, наложени на чужденци, които нямат постоянен или известен адрес в Република България, и на юридически лица със седалище и адрес в чужбина. В действителност нито Наказателно-процесуалният кодекс, нито Законът за административните нарушения и наказания предвиждат правила за изпълнение на наказания и присъди, когато лицето, срещу което са издадени, е чужденец без постоянен или известен адрес в Република България.

Единствената разпоредба в този смисъл е разпоредбата на член 79а от ЗАНН, съгласно която, „когато с наказателното постановление е наложена глоба на нарушител без постоянен адрес в Република България, нарушителят внася сумата по сметка, посочена в наказателното постановление.“

Вследствие на това България може да развие механизъм за събиране на глобата и разноските по административнонаказателни дела от чужденци без постоянен или известен адрес на територията на Република България.

Освен това, ако глобата не бъде платена в определен срок, задължението се изпраща на Националната агенция за приходите (НАП) за принудително изпълнение. Ако обаче след това глобата бъде платена по сметка на наказващия орган, той не е длъжен да уведомява НАП. Както беше подчертано по време на интервютата за установяване на фактите, тези пропуски на практика създават проблем, тъй като задължението се плаща, но НАП продължава процедурата по събирането му. Тази хипотеза не само води до дублиране на процесуалните усилия, но също така създава несигурност за гражданите и юридическите лица, което в крайна сметка подкопава доверието им в системата за правоприлагане като цяло. За да се справи с това предизвикателство, България би могла да предвиди задължение за органа, издал наказателното постановление, да уведоми НАП, ако глобата е платена, така че НАП да има основание да прекрати производството за събиране на глобата. Необходимо е също така да се предвиди задължение за НАП да уведомява органа, издал наказателното постановление, в случай че вземането е събрано.

За да се отговори на тези предизвикателства, които бяха посочени и във въпросниците и интервютата на ОИСР, ЗАНН може да бъде изменен, както е предложено в Каре 4.21.

Каре 4.21. Предложение за чл. 79 и 79 подточка а) от ЗАНН

„Член 79

Чл. 79.

(1) наказателните постановления и съдебните решения, с които са наложени глоби или имуществени санкции, или парично обезщетение в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на държавни вземания.

(2) В случай че е образувано изпълнително производство за събиране на наложени глоби или имуществени санкции:

1. наказващият орган незабавно уведомява органа по приходите, съответно публичния изпълнител, за събраните суми;

2. органът по приходите или публичният изпълнител, в зависимост от случая, незабавно уведомява наказващия орган за събраните суми.

(3) Наказателните постановления и съдебните решения за присъждане на парично обезщетение в полза на държавни предприятия, кооперации или други публични организации или граждани се изпълняват по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 79а.

(1) Когато с наказателно постановление или съдебно решение се налага имуществена санкция на нарушител без постоянен или настоящ адрес в Република България или на нарушител с адрес или местоживеене в друга държава, наказващият орган или съдът може:

1. да постанови предварително изпълнение на наложеното наказание;

2. събере наложеното административно наказание глоба в съответствие с правилата за международно сътрудничество – извън случаите по т. 1.

(2) Принудително изпълнение на наложеното наказание се допуска когато са налице едновременно следните условия:

1. нарушителят е взел участие в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание и издаденото наказателно постановление или решение на съда са му връчени надлежно;

2. е съгласен да заплати наложеното му административно наказание глоба при връчване на наказателното постановление или решението на съда.

(3) При допуснато предварително изпълнение на наложеното административно наказание, нарушителят дължи заплащане на 80 на сто от нейния размер. Наказателното постановление или решението на съда, по които е допуснато предварително изпълнение, подлежат на обжалване по реда на чл. 59. Глобата, наложена с наказателно постановление или решение на съда, по които е допуснато предварително изпълнение, които са били обжалвани и потвърдени от съда, се дължи в пълен размер.

(4) Наложеното административно наказание глоба, извън случаите по ал. 1, т. 1, се събира:

1. по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции;

2. по реда на двустранни или многостранни споразумения за изпълнение на административни наказания глоба – извън случаите по т. 1;

3. по друг подходящ начин – извън случаите по т. 1 и 2.

(5) Разпоредбите на ал. 1 – 4 се прилагат съответно и при наложени имуществени санкции.

Забележка: Тези предложения се основават на новото изменение на чл.79б от ЗАНН, но с някои допълнения и подобрения въз основа на предложенията, предложени по време на интервютата за установяване на фактите с български субекти.

4.14. ЗАНН би могъл да въведе по-подробни разпоредби и да осигури диференциация между преклузивните и давностните срокове, регламентирани от ЗАНН

Режимът относно преклузивните и давностни срокове е уреден в член 34 от ЗАНН.

Според някои респонденти във въпросника на ОИСР едногодишният срок в член 34, ал. 1, точка в) от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство в някои случаи е твърде кратък, като се има предвид също така, че в ЗАНН не съществува разпоредба, аналогична на чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс, която да предвижда абсолютен давностен срок, след изтичането на който се погасява административната отговорност, в зависимост от тежестта на законодателната санкция, предвидена в закона, но не и от наложеното наказание.

За да се справи с тази слабост, България на първо място би могла да установи ясно определени преклузивни и давностни срокове. Преклузивните срокове следва да имат дисциплиниращ ефект върху администрацията, за да не се достига до ненужно забавяне на производствата и изтичане на законоустановените давностни срокове. Увеличаването на продължителността на срока има за цел да гарантира, че доказателствата ще бъдат законно събрани и, ако нарушението е установено в момента на извършването му или е доказано в кратък срок, отговорността също ще се реализира за по-кратък период от време.

Второ, за да се отговори на предизвикателството, посочено в Тълкувателно постановление № 1 от 27.2.2015 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, следва да се прокара разграничение между обикновената давност (която може да спира и прекъсва) и абсолютната давност (която не се влияе от спирането и прекъсването).

Трето, следва да бъде изрична регламентирана давността при опит към административно нарушение, наказуем в хипотезите на чл. 9, ал. 2 от ЗАНН, както и при нарушение, извършено чрез бездействие (например, неподаване на декларация, неоказване на съдействие и други подобни). Давностните срокове трябва да се прилагат и по отношение на отговорността на едноличните търговци и юридическите лица. Досега принципът на давността се прилагаше за категорията правни субекти по аналогия.

Въз основа на тези препоръки формулировката на съответните разпоредби може да бъде изменена, както е предложено в Каре 4.22.

Каре 4.22. Предложен член 34 и 34(а)

Чл. 34.

(1) Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на:

1. шест месеца от откриване на нарушителя – за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (ОВ, L 326/1 от 8 декември 2011 г.), както и за нарушение на Закона за независимия финансов одит;

2. четири месеца от откриване на нарушителя – за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за платежните услуги и платежните системи, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ;

3. три месеца от откриване на нарушителя – в останалите случаи.

(2) Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

(3) Когато производството е образувано по реда на чл. 36, ал. 2, то се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от получаване на материалите от съда или прокурора.

(4) Срокът по ал. 2 и 3 не тече докато производството е спряно.

Чл. 34а.

(1) Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, и когато:

1. нарушителят е починал;

2. нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието;

3. е изтекла предвидената в закона давност.

(2) Административнонаказателната отговорност се погасява по давност, ако не е наложено административно наказание или не е отправено предупреждение към нарушителя по реда на чл. 28 с влязъл в сила акт до изтичане на:

1. три години от извършване на нарушението – за нарушение по чл. 34, ал. 1, т. 1, както и за нарушения, за които се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото;

2. две години от извършване на нарушението – за нарушение по чл. 34, ал. 1, т. 2;

3. една година от извършване на нарушението – в останалите случаи.

(3) При опит, срокът по ал. 2 започва от деня, когато е извършено последното действие.

(4) Давността спира, когато:

1. започването или продължаването на административнонаказателното производство зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. След разрешаване на въпроса с влязъл в сила съдебен акт, давността продължава да тече.

2. наказващият орган е прекратил административнонаказателното производство и е изпратил материалите на прокурора по реда на чл. 33, ал. 2. В случай, че прокурорът откаже да образува досъдебно производство въз основа на материалите по преписката или прекрати образуваното досъдебно производство, давността продължава да тече от датата на сезиране на наказващия орган от прокурора.

(5) Давността се прекъсва при:

1. съставяне на акт за установяване на административно нарушение;

2. предявяване и връчване на съставения акт за установяване на административно нарушение;

3. произнасяне с акт на наказващия орган по административнонаказателната преписка;

4. връчване на наказателното постановление или предложението по чл. 28 на нарушителя;

5. постановяване на решение или определение от съда в производство по този закон;

6. призоваване на нарушителя за участие в производството.

(6) След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

(7) Независимо от спирането или прекъсването на давността административнонаказателната отговорност се погасява, ако са изтекли четири години и шест месеца от извършване на нарушението.

(8) Разпоредбите по ал. 2–7 се прилагат съответно и по отношение на отговорността на едноличните търговци и юридическите лица.

(9) Разпоредбите по чл. 1 – 8 се прилагат, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Забележка: Работна група за изготвяне на законопроекта на Закона за изменение и допълнение на ЗАНН, приет от Народното събрание в края на 2020 г., обн. ДВ, бр. 109 от 2020 г., е обсъдила текст с подобна формулировка, но не е станал част от окончателния законопроект, внесен в Народното събрание. Алинеи 3 и 4 са във формулировката, предложена от ОИСР.

Установяването на разпоредби в общия закон, които изключват приложението му в специални хипотези е необходимо с оглед спецификата на обществените отношения – предмет на регулиране от специалното законодателство. Такива по-дълги срокове са предвидени, например, в чл. 153 от Закона за кредитните институции, съгласно който актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, оправомощени от подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, в срок една година от деня, в който нарушителят е открит, но не по-късно от 5 години от извършването на нарушението.

В Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, обн., ДВ, бр. 13 от 2020 г., в чл. 188, ал. 1 се прие, че актовете за установяване на нарушенията по чл. 185 - 187 се съставят от оправомощени от подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банково", лица в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит, но не по-късно от 5 години от извършването на нарушението, а наказателните постановления се издават от подуправителя или от оправомощено от него лице.

Ако България реши да кодифицира регламентацията на административните нарушения и наказания, е уместно въпросите, свързани с погасяване на административнонаказателната отговорност на субектите да бъдат обособени в самостоятелно подразделение, където да се регламентират юридическите факти, обуславящи прекратяване на производството за физически лица, еднолични търговци и юридически лица, както и давностните срокове за реализация на отговорността на тези субекти За тази цел България би могла да разгледа съответния сравнителен опит в този контекст (Каре 4.23).

Каре 4.23. Преклузивни срокове и законови ограничения в Австрия, Чешката република, Германия, Литва и Нидерландия

Австрия

Съгласно § 31 от австрийския Закон за административните нарушения (Verwaltungsstrafgesetz):

Раздел 31.

(1) преследването на дадено лице е недопустимо, ако срещу него не е съставен акт на преследване (член 32, параграф 2) в срок от една година. Този срок се изчислява от момента, в който нарушението е довършено или неправомерното поведение е преустановено; Ако последиците, свързани с нарушението, са настъпили по-късно, срокът не тече до този момент.

(2) Наказателната отговорност за административно нарушение изтича с давностния срок. Давностният срок е три години и започва да тече от момента, посочен в параграф 1. Давностният срок не включва:

1. Времето, през което съгласно даден правен регламент преследването не може да бъде започнато или продължено;

2. времето, през което се провежда наказателното производство срещу извършителя на престъплението от прокурора, съда или друг административен орган;

3. времето, през което производството е спряна до вземането на окончателно решение;

4. времето на производството пред Административния съд, Конституционния съд или Съда на Европейския съюз.

(3) Наказанието не може да бъде изтърпяно, ако са изминали три години от окончателното му налагане. Давностният срок не включва:

1. моментът на производството пред Административния съд, Конституционния съд или Съда на Европейския съюз;

2. В случаите, когато изпълнението на присъдите е недопустимо, отложено, или прекъснато;

3. Времето, през което извършителят е бил в чужбина."

Чешката република

Съгласно член 30 от Закона за административните нарушения на Чешката република давностният срок е една година за правонарушения наказуеми с административна санкция в размер на по-малко от 100000 CZK (± 3 930 EUR). За нарушения от най-малко 100000 CZK този период е три години.

В § 31 и § 32 от този закон се предвижда подробно регламентиране на определянето и прекъсването на давностния срок. Тези разпоредби са следните:

„§ 31 Удължаване на давностния срок

(1) Давностният срок започва да тече от деня, следващ деня, в който е извършено нарушението; Денят, в който е извършено нарушението, означава деня, в който е осъществено изпълнителното деяние. Ако последиците са настъпили по-късно, давностният срок започва да тече от деня, следващ деня, в който те са настъпили.

(2) Давностният срок започва да тече

в случай на продължавано нарушение, на следващия ден след деня, в който е извършено последното частично действие,

б) в случай на колективно нарушение – в деня, следващ деня, в който е извършено последното действие, и

в) в случай на продължено нарушение – в деня, следващ деня, в който е прекратено противоправното състояние.

(3) Ако нарушителят е извършил повече от едно нарушение, за всяко от тях давностният срок тече поотделно.

Член 32 Определяне и прекъсване на давността

(1) Давностният срок не тече:

а) през който същото деяние е било обект на наказателно производство

б) след което производството за установяване на неизпълнение на задължения е спряно, тъй като може да се очаква, че ще бъде наложено наказание за престъпление за друго деяние в наказателното производство, административното наказание, което може да бъде наложено в производство за нарушения, е незначително в допълнение към наказанието, което може да бъде наложено за престъпления,

в) след което въпросът е бил предмет на административно съдебно производство,

г) за които е наложено условното освобождаване от административна присъда.

(2) Давностният срок се прекъсва:

d) с уведомлението за започване на производство за нарушението,

б) с издаване на решение, с което обвиняемият се признава за виновен,

в) с издаване на решение за одобряване на споразумението за уреждане на спора;

След прекъсване на давностния срок, давностният срок започва да тече отново.

(3) Ако давностният срок е бил прекъснат, отговорността за нарушението изтича не по-късно от 3 години след извършването му; В случай на нарушение, за което законът определя размера на имуществената санкция, чиято горна граница е най-малко 100 000 CZK, отговорността за нарушението изтича не по-късно от 5 години след извършването му."

Германия

Германският закон за административните нарушения (Ordnungswidrigkeitengesetz) съдържа доста подробна уредба на определянето и спирането на давностния срок. Релевантните разпоредби гласят следното:

Член 31 Давност за преследване

(1) Наказателното преследване на нарушения на подзаконов акт, и разпореждане не се погасява след изтичането на давностния срок. Раздел 27, подраздел 2, първо изречение 1, не се засяга.

(2) Ако в закона не е предвидено друго, давностният срок за преследване на нарушения, на подзаконов акт, изтича:

1. след три години в случай на регулаторни нарушения, за които може да бъде наложена максимална регулаторна имуществена санкция от повече от 15 000 EURO,

2. след две години в случай на регулаторни нарушения, за които не може да бъде наложена максимална регулаторна имуществена санкция, варираща от повече 2 500 до 15 000 EURO,

3. след една година в случай на регулаторни нарушения, за които не може да бъде наложена максимална регулаторна имуществена санкция, варираща от повече от 1 000 до 2 500 EURO,

4. след шест месеца във всички останали случаи, свързани с регулаторни нарушения.

(3) Давностният срок започва да тече от момента на приключване на действието. Ако последиците на нарушението настъпят едва по-късно, давностният срок започва да тече от този момент.

Член 32 Давностен срок, посочен в Устава

(1) Давностният срок спира да тече за времето докато наказателното преследване не може да бъде започнато или продължено по силата на закона. Това не се прилага, ако деянието не може да бъде преследвано поради липса на искане или разрешение.

(2) Ако преди изтичането на преклузивния срок е постановено решение на първоинстанционния съд или решение в съответствие с член 72, преклузивния срок не изтича преди датата, на която производството е приключило с окончателен и обвързващ характер.

Раздел 33 Прекъсване на давностния срок

(1) Давностният срок се прекъсва с:

1. Първоначалният разпит на засегнатото лице, уведомяването, че срещу него е образувано производство по разследване, или разпореждането, изискващо такова разглеждане или уведомяване,

2. всеки съдебен разпит на засегнатото лице или на свидетел, или с разпореждането, изискващо такъв разпит,

3. Всяко назначаване на вещо лице от прокурорския орган или от съда, ако съответното лице е било подложено на предварителна проверка или е било информирано за започването на разследването,

4. Всяка заповед, издадена от прокуратурата или от съда за изземване или претърсване, както и със съдебни решения, с които се потвърждава тази заповед,

5. Временното прекратяване на производството от прокуратурата или от съда поради отсъствие на съответното лице, както и с всяко разпореждане на прокуратурата или на съда, издадено след такова прекратяване на производството, за установяване на местонахождението на засегнатото лице или за събиране на доказателства,

6. всяко искане от страна на прокуратурата или на съда за предприемане на действия по разследване в чужда държава,

7. Законовото изслушване на друг орган от прокуратурата преди приключване на разследването,

8. прехвърлянето на делото на административния орган от прокуратурата в съответствие с член 43;

9. издаване на известие за налагане на регулаторни глоби, доколкото такова уведомление се връчва в срок от две седмици, в противен случай чрез връчване,

10. получаване на преписките пред районния съд в съответствие с член 69, подраздел 3, първо изречение и подраздел 5, второ изречение и препращане на делото до административния орган в съответствие с член 69, подраздел 5, първо изречение,

11. определянето на дата за провеждане на основно съдебно заседание,

12. позоваване на възможността за постановяване на решение без изслушване на устните състезания (член 72, подраздел 1, второ изречение),

13. повишаване на публични такси,

14. образуването на главното производство,

15. наказателно постановление или всяко друго решение, равностойно на съдебно решение.

При независими производства, включващи заповед за налагане на „инцидентни последици” или регулаторна имуществена санкция срещу юридическо лице или сдружение на лица, давностният срок се прекъсва от действията, посочени в първото изречение, с цел провеждане на независимо производство.

(2) Действието на давностния срок се прекъсва с писмено нареждане или решение в момента на подписване на заповедта или решението. Ако документът е незабавно обработен след подписването му, определящ е моментът, в който той действително е представен за обработка.

(3) След всяко прекъсване давностният срок започва да тече отново. Давностният срок за наказателно преследване обаче се погасява най-късно в момента, в който от посочения в член 31, параграф 3 момент е изтекъл двукратният давностен срок, или когато са изтекли най-малко две години. Ако дадено лице е обвинено в деяние, висящо пред съд, което представлява едновременно престъпление и регулаторно нарушение, давностният срок за престъплението, се счита за давностен срок по смисъла на второто изречение. Раздел 32 остава непроменен.

(4) Прекъсването поражда действие само по отношение на лицето, за което се отнася актът. В случаите, попадащи в обхвата на параграф 1, първо изречение, точки 1—7, 11 и 13—15, прекъсването настъпва и ако деянието подлежи на наказателно преследване като престъпление.

Член 34 Изпълнение при спазване на Правилника за давността

(1) Регулаторна имуществена санкция, наложена окончателно и имаща обвързващ характер, не може да бъде изпълнена след изтичане на давностния срок.

(2) Давностният срок е равен на:

1. пет години в случай на регулаторна имуществена санкция, надвишаваща 1 000 EURO;

2. три години в случай на регулаторна имуществена санкция, която не надвишава 1 000 EURO.

(3) Давностният срок започва да тече от деня, в който решението влиза в сила и е задължително.

(4) Давностният срок спира да тече за времето, през което:

1. Изпълнението не може да бъде започнато или продължавано по силата на закона,

2. Изпълнението е спряно, или

3. са предоставени по-лесни начини за плащане.

(5) Подраздели 1—4 се прилагат mutatis mutandis за „инцидентни последици”, водещи до задължение за плащане. Ако такива инцидентни последици са постановени в допълнение към регулаторна парична санкция, изпълнението на една от правните последици не попада в приложното поле на давността по-рано от това на другите.

Литва

Член 35 от Кодекса за административните нарушения на Република Литва подробно регламентира давностния срок за административните санкции и начина, по който този срок се определя и спира. Тези разпоредби предвиждат:

Член 35. Срокове за налагане на административна санкция

Административна санкция може да бъде наложена не по-късно от шест месеца от датата на нарушението или, в случай на продължително нарушение, в срок от шест месеца от датата, на която е станало известно. За нарушенията, посочени в раздел дванадесет от настоящия кодекс, както и за нарушенията, предвидени в членове 413, 85, 1852, 1932, 20710, 20712, 209, 2091, 2092, 2093, 2094, 2095, 2096, 210 и 21411, може да бъде наложена административна санкция в срок от шест месеца от датата на установяване на нарушението, ако между датата на нарушението и датата на установяването му е изминала не повече от една година.

Отказ за започване на досъдебно разследване във връзка с нарушение или за налагане на икономическа санкция, установена от законодателството на Република Литва, на предприятие, когато съответното административно нарушение води до административна отговорност, или прекратяване на наказателно производство или налагане на икономическа санкция на предприятие, нарушението води до административна отговорност, производство или след оправдателното съдебно решение, ако действията на преследваното лице покажат признаци на административно нарушение, административна санкция може да бъде наложена не по-късно от два месеца след решението за прекратяване на административното производство в Латвия за установяване на наказателно производство или за образуване на наказателно производство за образуване на досъдебно производство.

Ако лицето, подлежащо на административна отговорност, не пребивава постоянно, напусне или живее в чужбина за дълъг период от време, както и поради заболяване, претърсване, или ако въпросът за административната отговорност не може да бъде решен поради разследване или други причини, сроковете, посочени в параграфи 1 и 2, се удължават, независимо дали е изготвен сигнал за административно нарушение за лицето, подлежащо на наказателно преследване, но не за повече от една година, като се брои от датата на извършване на престъплението или разкриването на административното наказание до датата на постановяване на административното решение от Литва до постановяване на наказателно производство или до постановяване на наказателно решение.

В случаите, предвидени във втора и трета алинея от настоящия член, не може да бъде налагана административна санкция, ако са изминали повече от две години от датата на административното нарушение.

Когато решението за налагане на икономическа санкция, предвидена в законодателството на Република Литва, на стопански субект, когато е извършено съответното административно нарушение, води до административна отговорност на лицето или прекратява наказателното производство или датата, на която решението на апелативния съд поражда действие."

Нидерландия

Съгласно наредбата за административните имуществени санкции в Общия административнопроцесуален закон давностният срок на правомощието за налагане на административни санкции е пет години след извършването на нарушението. Само в малкото случаи на по-леки нарушения този период е три години. Срокът от три години е същият давностен срок като този, който се прилага в наказателното право за престъпления, което е по-леката категория за престъпления (вж. член 70 от DCC). Съгласно трета алинея от тази разпоредба давностният срок спира да тече по време на подаване на възражение или обжалване.

Съответната разпоредба, която се прилага за административните санкции, предвидени във всяко законодателство, е следната:

Член 5:45

1. Ако се прилага член 5:53, правомощието за налагане на административна имуществена санкция изтича пет години след извършване на нарушението.

2. Във всички останали случаи правомощието за налагане на административна имуществена санкция изтича три години след извършване на нарушението.

3. Ако се подаде възражение или жалба срещу административна имуществена санкция, срокът спира да тече до постановяването на окончателно решение по възражението или жалбата.

Източник: ОИСР Research.

4.15. В ЗАНН би могло да се регламентира заличаването на административните санкции след тяхното изпълнение

Съгласно действащата уредба на административнонаказателната отговорност, липсва институт, сходен на реабилитацията на осъдените лица по чл. 86 и следващите от Наказателния кодекс. С други думи, фактът, че е наложено административно наказание, не се заличава от преписката дори след прилагането му.

Следва да се отбележи, че такъв механизъм е предвиден за лицата, извършили престъпление, но не и за тези, които са извършили административни нарушения. Тази празнота в закона рефлектира и върху правния статут на лицата, извършили престъпление и освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Възможно решение би било да се създаде нов член 82б с формулировката, предложена в Каре 4.24, което би било в съответствие с практиката в други държави от ЕС като Словения (Каре 4.25).

Каре 4.24. Предложен член 82, подточка а)

Чл. 82а.

(1) Лицето, на което е наложено административно наказание, не се счита за наказвано след изтичане на:

1. две години от изтърпяване на наказанието;

2. две години след изтичане на срока по чл. 82, ал. 3, когато наложеното наказание не е изпълнено, а когато наложеното административно наказание е глоба, за събирането на която е образувано изпълнително производство – две години след изтичането на сроковете по чл. 171 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.

(2) Когато лицето е наказано за две или повече нарушения, срокът по ал. 1 тече за всяко от тях поотделно.

(3) Разпоредбите по ал. 1 и 2 се прилагат съответно и по отношение на едноличните търговци и юридическите лица, на които е наложена имуществена санкция.

Забележка: Работна група за изготвяне на Закон за изменение на ЗАНН, приета от Народното събрание в края на 2020 г., обн. ДВ, бр. 109 от 2020 г., но не е станала част от окончателния законопроект, внесен в Народното събрание. Алинеи 2 и 3 се предлагат от ОИСР въз основа на обсъжданията в работната група.

Каре 4.25. Заличаване на решения, съдебни решения и определения за леки нарушения в Словения

„Член 205

Влезлите в сила решения, присъди и определения за леки нарушения се заличават от регистрите по чл. 203 и 204 от този закон след изтичане на тригодишния срок от деня, в който са влезли в сила, но не до изтичане на срока на действие на вторичните санкции; Документалните материали, въз основа на които са въведени, се съхраняват в съответствие с разпоредбата на чл. 206, ал. 7 от този закон.“

Източник: Закон за леките нарушения – ZP-1 (Държавен вестник на Република Словения [Uradni list RS], № 7/03 от 23 януари 2003 г.).

Източници

[2] European Committee on Crime Problems (2020), Replies to Questionnaire on Administrative Sanctions, https://rm.coe.int/cdpc-2019-1-replies-to-questionnaire-on-administrative-sanctions/168093669b (accessed on 24 June 2021).

[1] ОИСР (2021), Implementing the OECD Anti-Bribery Convention. Phase 4 Report: Bulgaria, OECD, Paris, https://www.oecd.org/corruption/bulgaria-oecdanti-briberyconvention.htm (accessed on 27 October 2021).