Подобряването на ефикасността и ефективността на публичните инвестиции се превърна в основен приоритет за българското правителство. Преди избухването на пандемията от COVID-19 България вече предприемаше стъпки за увеличаване на публичните инвестиции в инфраструктура както от национални източници, така и съфинансирани със средства от Европейския съюз (ЕС).
Националната програма за развитие България2030, приета в началото на 2020 г., очерта, наред с другото, инфраструктурните инвестиционни приоритети в областта на транспортната свързаност, цифровата свързаност, кръговата и нисковъглеродната инфраструктура. През 2020 г. правителството пое ангажимент да инвестира общо 1.95 милиарда евро в транспортна инфраструктура чрез програмата за транспортна свързаност за периода 2021—2027 г. на Министерството на транспорта и комуникациите, приета през 2020 г. Друга важна инвестиционна програма беше Националният план за широколентова инфраструктура за свързана България с достъп от следващо поколение, който има за цел да насочи инвестициите към цифрова инфраструктура в страната. Тези инвестиции се допълват от Националния план за възстановяване и устойчивост, финансиран от Механизма за възстановяване и устойчивост от Европейския съюз, който до голяма степен е съсредоточен върху цифровата свързаност, транспортната свързаност, инфраструктурата за водоснабдяване и канализация и енергийната ефективност, с измерение, свързано с устойчивостта. В областта на транспорта планът включва значителни средства (666 милиона евро) за мерки за декарбонизация, като например въвеждане на ново електрическо оборудване за крайградския и междурегионалния железопътен транспорт; изграждане на нов участък от софийското метро; пилотна схема за устойчива градска мобилност, включително закупуване на превозни средства за обществен транспорт с нулеви емисии и инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства (Европейска комисия, 2021 г.[1]).
Планът на България за възстановяване и устойчивост подкрепя цифровия преход с реформи и инвестиции, насочени към увеличаване на покритието на мрежите с много голям капацитет в цялата страна, включително в селските и слабо населените райони (270 милиона евро); подобряване на цифровите умения (319 милиона евро); подобряване на цифровизацията на публичната администрация и предоставянето на цифрови обществени услуги в ключови области като правосъдието, пощенските услуги, здравеопазването, заетостта и социалната закрила (297 милиона евро); подкрепа за цифровизацията на предприятията (15.7 милиона евро), както и на транспортния (202.6 милиона евро) и енергийния сектор (75.7 милиона евро).
С оглед на тези инвестиции целта на този проект е да се набележат начини за подобряване на ефикасността и ефективността на публичните инвестиции в България. Това включва подкрепа за страната в усилията ѝ за укрепване на институционалния и административния капацитет на национално равнище, за улесняване на социалното приобщаване, екологичния и цифровия преход, за ефективно справяне с предизвикателствата, посочени в специфичните за всяка държава препоръки, и за прилагане на законодателството на ЕС.
В доклада се констатира, че в България вече съществуват много добри практики, които насърчаваме да се прилагат по-широкото в системата за публични инвестиции в България. В доклада също така се подчертават най-добрите практики в други европейски държави и извън тях, от възприемането на които България би имала полза. Чрез изпълнението на препоръките в настоящия доклад България може да гарантира, че нейната система за публични инвестиции е в по-добра позиция да повиши благосъстоянието и просперитета на българския народ и да премине към по-екологосъобразно, цифрово и приобщаващо бъдеще.
Действието беше финансирано от Европейския съюз чрез Инструмента за техническа подкрепа и се изпълни от ОИСР в сътрудничество с Генерална дирекция „Подкрепа на структурните реформи“ на Европейската комисия.